1 Peter 4
1 Forasmuch then as Christ suffered in the flesh, arm ye yourselves also with the same mind; for he that hath suffered in the flesh hath ceased from sin;
И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха,
2 that ye no longer should live the rest of your time in the flesh to the lusts of men, but to the will of God.
за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.
3 For the time past may suffice to have wrought the desire of the Gentiles, and to have walked in lasciviousness, lusts, winebibbings, revellings, carousings, and abominable idolatries:
Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения.
4 wherein they think it strange that ye run not with [them] into the same excess of riot, speaking evil of [you]:
Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата;
5 who shall give account to him that is ready to judge the quick and the dead.
но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще FOOTNOTE ( Гръцки: Е готов да. ) съди живите и мъртвите,
6 For unto this end was the gospel preached even to the dead, that they might be judged according to men in the flesh, but live according to God in the spirit.
понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.
7 But the end of all things is at hand: be ye therefore of sound mind, and be sober unto prayer:
А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.
8 above all things being fervent in your love among yourselves; for love covereth a multitude of sins:
Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове
9 using hospitality one to another without murmuring:
Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.
10 according as each hath received a gift, ministering it among yourselves, as good stewards of the manifold grace of God;
Според дарбата, която всеки е приел, служат с нея един на друг като добри настойници на многозначната Божия благодат.
11 if any man speaketh, [speaking] as it were oracles of God; if any man ministereth, [ministering] as of the strength which God supplieth: that in all things God may be glorified through Jesus Christ, whose is the glory and the dominion for ever and ever. Amen. (aiōn g165)
Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин. (aiōn g165)
12 Beloved, think it not strange concerning the fiery trial among you, which cometh upon you to prove you, as though a strange thing happened unto you:
Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
13 but insomuch as ye are partakers of Christ’s sufferings, rejoice; that at the revelation of his glory also ye may rejoice with exceeding joy.
но радвайте се за гдето с това вие имате обещание в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.
14 If ye are reproached for the name of Christ, blessed [are ye]; because the [Spirit] of glory and the Spirit of God resteth upon you.
Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].
15 For let none of you suffer as a murderer, or a thief, or an evil-doer, or as a meddler in other men’s matters:
Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.
16 but if [a man suffer] as a Christian, let him not be ashamed; but let him glorify God in this name.
Но, ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име.
17 For the time [is come] for judgment to begin at the house of God: and if [it begin] first at us, what [shall be] the end of them that obey not the gospel of God?
Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?
18 And if the righteous is scarcely saved, where shall the ungodly and sinner appear?
И ако праведният едва се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?
19 Wherefore let them also that suffer according to the will of God commit their souls in well-doing unto a faithful Creator.
Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.
