1 Peter 3
1 In like manner, ye wives, [be] in subjection to your own husbands; that, even if any obey not the word, they may without the word be gained by the behaviour of their wives;
Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,
2 beholding your chaste behaviour [coupled] with fear.
като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
3 Whose [adorning] let it not be the outward adorning of plaiting the hair, and of wearing jewels of gold, or of putting on apparel;
Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи,
4 but [let it be] the hidden man of the heart, in the incorruptible [apparel] of a meek and quiet spirit, which is in the sight of God of great price.
но скришом в сърцето живот FOOTNOTE ( Гръцки: Човек. ), с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
5 For after this manner aforetime the holy women also, who hoped in God, adorned themselves, being in subjection to their own husbands:
Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си.
6 as Sarah obeyed Abraham, calling him lord: whose children ye now are, if ye do well, and are not put in fear by any terror.
както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
7 Ye husbands, in like manner, dwell with [your wives] according to knowledge, giving honour unto the woman, as unto the weaker vessel, as being also joint-heirs of the grace of life; to the end that your prayers be not hindered.
Също и вие мъжете, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсЪд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.
8 Finally, [be] ye all likeminded, compassionate, loving as brethren, tenderhearted, humbleminded:
А най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.
9 not rendering evil for evil, or reviling for reviling; but contrariwise blessing; for hereunto were ye called, that ye should inherit a blessing.
Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.
10 For, He that would love life, And see good days, Let him refrain his tongue from evil, And his lips that they speak no guile:
Защото, "Който желае да обича живота И да види добри дни, Нека пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене;
11 And let him turn away from evil, and do good; Let him seek peace, and pursue it.
Нека се отклонява от зло, и да върши добро; Нека търси мир и да се стреми към него.
12 For the eyes of the Lord are upon the righteous, And his ears unto their supplication: But the face of the Lord is upon them that do evil.
Защото очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва; Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло".
13 And who is he that will harm you, if ye be zealous of that which is good?
И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?
14 But and if ye should suffer for righteousness’ sake, blessed [are ye]: and fear not their fear, neither be troubled;
Но даже, ако пострадате за правдата, блажени сте; а "от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте".
15 but sanctify in your hearts Christ as Lord: [being] ready always to give answer to every man that asketh you a reason concerning the hope that is in you, yet with meekness and fear:
Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
16 having a good conscience; that, wherein ye are spoken against, they may be put to shame who revile your good manner of life in Christ.
Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода.
17 For it is better, if the will of God should so will, that ye suffer for well-doing than for evil-doing.
Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.
18 Because Christ also suffered for sins once, the righteous for the unrighteous, that he might bring us to God; being put to death in the flesh, but quickened in the spirit;
Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведните за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
19 in which also he went and preached unto the spirits in prison,
с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 which aforetime were disobedient, when the longsuffering of God waited in the days of Noah, while the ark was a preparing, wherein few, that is, eight souls, were saved through water:
които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода.
21 which also after a true likeness doth now save you, [even] baptism, not the putting away of the filth of the flesh, but the interrogation of a good conscience toward God, through the resurrection of Jesus Christ;
Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа;
22 who is on the right hand of God, having gone into heaven; angels and authorities and powers being made subject unto him.
Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.
