1 Corinthians 9
1 Am I not free? am I not an apostle? have I not seen Jesus our Lord? are not ye my work in the Lord?
Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2 If to others I am not an apostle, yet at least I am to you; for the seal of mine apostleship are ye in the Lord.
На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
3 My defence to them that examine me is this.
Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;
4 Have we no right to eat and to drink?
Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?
5 Have we no right to lead about a wife that is a believer, even as the rest of the apostles, and the brethren of the Lord, and Cephas?
Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?
6 Or I only and Barnabas, have we not a right to forbear working?
Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
7 What soldier ever serveth at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not the fruit thereof? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 Do I speak these things after the manner of men? or saith not the law also the same?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9 For it is written in the law of Moses, Thou shalt not muzzle the ox when he treadeth out the corn. Is it for the oxen that God careth,
Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
10 or saith he it altogether for our sake? Yea, for our sake it was written: because he that ploweth ought to plow in hope, and he that thresheth, [to thresh] in hope of partaking.
или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
11 If we sowed unto you spiritual things, is it a great matter if we shall reap your carnal things?
Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12 If others partake of [this] right over you, do not we yet more? Nevertheless we did not use this right; but we bear all things, that we may cause no hindrance to the gospel of Christ.
Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13 Know ye not that they which minister about sacred things eat [of] the things of the temple, [and] they which wait upon the altar have their portion with the altar?
Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
14 Even so did the Lord ordain that they which proclaim the gospel should live of the gospel.
Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 But I have used none of these things: and I write not these things that it may be so done in my case: for [it were] good for me rather to die, than that any man should make my glorying void.
Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
16 For if I preach the gospel, I have nothing to glory of; for necessity is laid upon me; for woe is unto me, if I preach not the gospel.
Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
17 For if I do this of mine own will, I have a reward: but if not of mine own will, I have a stewardship intrusted to me.
Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:
18 What then is my reward? That, when I preach the gospel, I may make the gospel without charge, so as not to use to the full my right in the gospel.
И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
19 For though I was free from all [men], I brought myself under bondage to all, that I might gain the more.
Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
20 And to the Jews I became as a Jew, that I might gain Jews; to them that are under the law, as under the law, not being myself under the law, that I might gain them that are under the law;
На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
21 to them that are without law, as without law, not being without law to God, but under law to Christ, that I might gain them that are without law.
На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
22 To the weak I became weak, that I might gain the weak: I am become all things to all men, that I may by all means save some.
На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
23 And I do all things for the gospel’s sake, that I may be a joint partaker thereof.
Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
24 Know ye not that they which run in a race run all, but one receiveth the prize? Even so run, that ye may attain.
Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.
25 And every man that striveth in the games is temperate in all things. Now they [do it] to receive a corruptible crown; but we an incorruptible.
И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.
26 I therefore so run, as not uncertainly; so fight I, as not beating the air:
И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
27 but I buffet my body, and bring it into bondage: lest by any means, after that I have preached to others, I myself should be rejected.
но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
