1 Corinthians 14
1 Follow after love; yet desire earnestly spiritual [gifts], but rather that ye may prophesy.
Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 For he that speaketh in a tongue speaketh not unto men, but unto God; for no man understandeth; but in the spirit he speaketh mysteries.
Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 But he that prophesieth speaketh unto men edification, and comfort, and consolation.
А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
4 He that speaketh in a tongue edifieth himself; but he that prophesieth edifieth the church.
Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Now I would have you all speak with tongues, but rather that ye should prophesy: and greater is he that prophesieth than he that speaketh with tongues, except he interpret, that the church may receive edifying.
Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 But now, brethren, if I come unto you speaking with tongues, what shall I profit you, unless I speak to you either by way of revelation, or of knowledge, or of prophesying, or of teaching?
Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Even things without life, giving a voice, whether pipe or harp, if they give not a distinction in the sounds, how shall it be known what is piped or harped?
Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 For if the trumpet give an uncertain voice, who shall prepare himself for war?
Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 So also ye, unless ye utter by the tongue speech easy to be understood, how shall it be known what is spoken? for ye will be speaking into the air.
Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 There are, it may be, so many kinds of voices in the world, and no [kind] is without signification.
Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
11 If then I know not the meaning of the voice, I shall be to him that speaketh a barbarian, and he that speaketh will be a barbarian unto me.
Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
12 So also ye, since ye are zealous of spiritual [gifts], seek that ye may abound unto the edifying of the church.
Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Wherefore let him that speaketh in a tongue pray that he may interpret.
Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 For if I pray in a tongue, my spirit prayeth, but my understanding is unfruitful.
Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
15 What is it then? I will pray with the spirit, and I will pray with the understanding also: I will sing with the spirit, and I will sing with the understanding also.
Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Else if thou bless with the spirit, how shall he that filleth the place of the unlearned say the Amen at thy giving of thanks, seeing he knoweth not what thou sayest?
Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
17 For thou verily givest thanks well, but the other is not edified.
Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 I thank God, I speak with tongues more than you all:
Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 howbeit in the church I had rather speak five words with my understanding, that I might instruct others also, than ten thousand words in a tongue.
обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Brethren, be not children in mind: howbeit in malice be ye babes, but in mind be men.
Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 In the law it is written, By men of strange tongues and by the lips of strangers will I speak unto this people; and not even thus will they hear me, saith the Lord.
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 Wherefore tongues are for a sign, not to them that believe, but to the unbelieving: but prophesying [is for a sign], not to the unbelieving, but to them that believe.
Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 If therefore the whole church be assembled together, and all speak with tongues, and there come in men unlearned or unbelieving, will they not say that ye are mad?
И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 But if all prophesy, and there come in one unbelieving or unlearned, he is reproved by all, he is judged by all;
Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
25 the secrets of his heart are made manifest; and so he will fall down on his face and worship God, declaring that God is among you indeed.
тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
26 What is it then, brethren? When ye come together, each one hath a psalm, hath a teaching, hath a revelation, hath a tongue, hath an interpretation. Let all things be done unto edifying.
Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 If any man speaketh in a tongue, [let it be] by two, or at the most three, and [that] in turn; and let one interpret:
Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 but if there be no interpreter, let him keep silence in the church; and let him speak to himself, and to God.
Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 And let the prophets speak [by] two or three, and let the others discern.
От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 But if a revelation be made to another sitting by, let the first keep silence.
Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 For ye all can prophesy one by one, that all may learn, and all may be comforted;
Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 and the spirits of the prophets are subject to the prophets;
и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 for God is not [a God] of confusion, but of peace; as in all the churches of the saints.
Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
34 Let the women keep silence in the churches: for it is not permitted unto them to speak; but let them be in subjection, as also saith the law.
Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
35 And if they would learn anything, let them ask their own husbands at home: for it is shameful for a woman to speak in the church.
Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
36 What? was it from you that the word of God went forth? or came it unto you alone?
Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 If any man thinketh himself to be a prophet, or spiritual, let him take knowledge of the things which I write unto you, that they are the commandment of the Lord.
Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
38 But if any man is ignorant, let him be ignorant.
Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Wherefore, my brethren, desire earnestly to prophesy, and forbid not to speak with tongues.
Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 But let all things be done decently and in order.
Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
