Hebrews 3
1 Why, holy brothers, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;
Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2 Who was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.
Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3 For this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who has built the house has more honor than the house.
Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.
4 For every house is built by some man; but he that built all things is God.
Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5 And Moses truly was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;
И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;
6 But Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm to the end.
а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7 Why (as the Holy Ghost says, To day if you will hear his voice,
Затова, както казва Светият Дух:
8 Harden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:
Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 When your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.
Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Why I was grieved with that generation, and said, They do always err in their heart; and they have not known my ways.
Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;
11 So I swore in my wrath, They shall not enter into my rest.)
Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12 Take heed, brothers, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.
Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
13 But exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.
но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 For we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence steadfast to the end;
Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 While it is said, To day if you will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.
докато се казва:
16 For some, when they had heard, did provoke: however, not all that came out of Egypt by Moses.
Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 But with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcasses fell in the wilderness?
А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 And to whom swore he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?
На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 So we see that they could not enter in because of unbelief.
И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
