Hebrews 2
1 Therefore we ought to give the more earnest heed to the things which we have heard, lest at any time we should let them slip.
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 For if the word spoken by angels was steadfast, and every transgression and disobedience received a just recompense of reward;
Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 How shall we escape, if we neglect so great salvation; which at the first began to be spoken by the Lord, and was confirmed to us by them that heard him;
то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
4 God also bearing them witness, both with signs and wonders, and with divers miracles, and gifts of the Holy Ghost, according to his own will?
като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 For to the angels has he not put in subjection the world to come, whereof we speak.
Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 But one in a certain place testified, saying, What is man, that you are mindful of him? or the son of man that you visit him?
но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 You made him a little lower than the angels; you crowned him with glory and honor, and did set him over the works of your hands:
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 You have put all things in subjection under his feet. For in that he put all in subjection under him, he left nothing that is not put under him. But now we see not yet all things put under him.
Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 But we see Jesus, who was made a little lower than the angels for the suffering of death, crowned with glory and honor; that he by the grace of God should taste death for every man.
Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 For it became him, for whom are all things, and by whom are all things, in bringing many sons to glory, to make the captain of their salvation perfect through sufferings.
Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 For both he that sanctifies and they who are sanctified are all of one: for which cause he is not ashamed to call them brothers,
Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 Saying, I will declare your name to my brothers, in the middle of the church will I sing praise to you.
казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 And again, I will put my trust in him. And again, Behold I and the children which God has given me.
и пак:
14 For as much then as the children are partakers of flesh and blood, he also himself likewise took part of the same; that through death he might destroy him that had the power of death, that is, the devil;
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 And deliver them who through fear of death were all their lifetime subject to bondage.
и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 For truly he took not on him the nature of angels; but he took on him the seed of Abraham.
(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Why in all things it behooved him to be made like to his brothers, that he might be a merciful and faithful high priest in things pertaining to God, to make reconciliation for the sins of the people.
Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 For in that he himself has suffered being tempted, he is able to succor them that are tempted.
Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
