Proverbs 24
1 Be not thou envious of evil men, neither desire to be with them;
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 for their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Through wisdom is a house built, and by understanding it is established;
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 and by knowledge are the chambers filled with all precious and pleasant substance.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 A wise man is strong, and a man of knowledge increaseth strength.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 For with good advice shalt thou make thy war; and in the multitude of counsellors there is safety.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Wisdom is too high for a fool: he will not open his mouth in the gate.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 He that deviseth to do evil shall be called a master of intrigues.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 The purpose of folly is sin, and the scorner is an abomination to men.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 [If] thou losest courage in the day of trouble, thy strength is small.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Deliver them that are taken forth unto death, and withdraw not from them that stagger to slaughter.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 If thou sayest, Behold, we knew it not, will not he that weigheth the hearts consider it? And he that preserveth thy soul, he knoweth it; and he rendereth to man according to his work.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Eat honey, my son, for it is good; and a honeycomb is sweet to thy taste:
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 so consider wisdom for thy soul; if thou hast found it, there shall be a result, and thine expectation shall not be cut off.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Lay not wait, O wicked [man], against the dwelling of the righteous; lay not waste his resting-place.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 For the righteous falleth seven times, and riseth up again; but the wicked stumble into disaster.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thy heart be glad when he stumbleth;
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 lest Jehovah see it, and it be evil in his sight, and he turn away his anger from him.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Fret not thyself because of evil-doers, [and] be not envious of the wicked:
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 for there shall be no future to the evil [man]; the lamp of the wicked shall be put out.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 My son, fear Jehovah and the king: meddle not with them that are given to change.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 These things also come from the wise. It is not good to have respect of persons in judgment.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 He that saith unto the wicked, Thou art righteous, peoples shall curse him, nations shall abhor him;
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 but to them that rebuke [him] shall be delight, and a good blessing cometh upon them.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 He kisseth the lips who giveth a right answer.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Prepare thy work without, and put thy field in order, and afterwards build thy house.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Be not a witness against thy neighbour without cause; and wouldest thou deceive with thy lips?
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Say not, I will do so to him as he hath done to me, I will render to the man according to his work.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 I went by the field of a sluggard, and by the vineyard of a man void of understanding;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 and lo, it was all grown over with thistles, and nettles had covered the face thereof, and its stone wall was broken down.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Then I looked, I took it to heart; I saw, I received instruction:
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 — A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest!
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 So shall thy poverty come [as] a roving plunderer, and thy penury as an armed man.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
