Ecclesiastes 1
1 The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities! all is vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What profit hath man of all his labour wherewith he laboureth under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 [One] generation passeth away, and [another] generation cometh, but the earth standeth for ever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun also riseth, and the sun goeth down, and hasteth to its place where it ariseth.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind goeth towards the south, and turneth about towards the north: it turneth about continually, and the wind returneth again to its circuits.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea, yet the sea is not full: unto the place whither the rivers go, thither they go again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things are full of toil; none can express it. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 That which hath been is that which shall be; and that which hath been done is that which will be done: and there is nothing new under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Is there a thing whereof it may be said, See, this is new? It hath been already in the ages which were before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 There is no remembrance of former things; neither shall there be remembrance of things that are to come with those who shall live afterwards.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I, the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I applied my heart to seek and search out by wisdom concerning all that is done under the heavens: this grievous occupation hath God given to the children of men to weary themselves therewith.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the works that are done under the sun, and behold, all is vanity and pursuit of the wind.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 That which is crooked cannot be made straight; and that which is wanting cannot be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I communed with mine own heart, saying, Lo, I have become great and have acquired wisdom more than all they that have been before me over Jerusalem; and my heart hath seen much of wisdom and knowledge.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And I applied my heart to the knowledge of wisdom, and to the knowledge of madness and folly: I perceived that this also is a striving after the wind.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in much wisdom is much vexation, and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
