Proverbs 14
1 The wisdom of women buildeth their house; but folly plucketh it down with her hands.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 He that walketh in his uprightness feareth Jehovah; but he that is perverted in his ways despiseth him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the fool's mouth is a rod of pride; but the lips of the wise shall preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Where no oxen are, the crib is clean; but much increase is by the strength of the ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness will not lie; but a false witness uttereth lies.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scorner seeketh wisdom, and there is none [for him]; but knowledge is easy unto the intelligent.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Go from the presence of a foolish man, in whom thou perceivest not the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent is to discern his way; but the folly of the foolish is deceit.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Fools make a mock at trespass; but for the upright there is favour.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart knoweth its own bitterness, and a stranger doth not intermeddle with its joy.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the wicked shall be overthrown; but the tent of the upright shall flourish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way that seemeth right unto a man, but the end thereof is the ways of death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Even in laughter the heart is sorrowful, and the end of mirth is sadness.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 The backslider in heart shall be filled with his own ways, and the good man from what is in himself.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple believeth every word; but the prudent [man] heedeth his going.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise [man] feareth and departeth from evil; but the foolish is overbearing and confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 He that is soon angry dealeth foolishly, and a man of mischievous devices is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The simple inherit folly; but the prudent are crowned with knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 The evil bow before the good, and the wicked at the gates of the righteous [man].
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 He that is poor is hated even of his own neighbour; but the rich hath many friends.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 He that despiseth his neighbour sinneth; but he that is gracious to the afflicted, happy is he.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Do they not err that devise evil? but loving-kindness and truth are for those that devise good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In all labour there is profit; but the talk of the lips [tendeth] only to want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 The crown of the wise is their riches; the folly of the foolish is folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A true witness delivereth souls; but deceit uttereth lies.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the fear of Jehovah is strong confidence, and his children shall have a place of refuge.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The fear of Jehovah is a fountain of life, to turn away from the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of people is the king's glory; but in the lack of people is the ruin of a prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 He that is slow to anger is of great understanding; but he that is hasty of spirit exalteth folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A sound heart is the life of the flesh; but envy the rottenness of the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 He that oppresseth the poor reproacheth his Maker; but he that honoureth Him is gracious to the needy.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 The wicked is driven away by his evil-doing; but the righteous trusteth, [even] in his death.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Wisdom resteth in the heart of the intelligent [man]; but that which is in the foolish maketh itself known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness exalteth a nation; but sin is a reproach to peoples.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The king's favour is toward a wise servant; but his wrath is [against] him that causeth shame.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
