Ecclesiastes 3
1 To everything there is a season, and a time to every purpose under the heavens:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 A time to be born, and a time to die; A time to plant, and a time to pluck up that which is planted;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 A time to kill, and a time to heal; A time to break down, and a time to build up;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 A time to weep, and a time to laugh; A time to mourn, and a time to dance;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 A time to cast away stones, and a time to gather stones together; A time to embrace, and a time to refrain from embracing;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 A time to seek, and a time to lose; A time to keep, and a time to cast away;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 A time to rend, and a time to sew; A time to keep silence, and a time to speak;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 A time to love, and a time to hate; A time of war, and a time of peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What profit hath he that worketh from that wherein he laboureth?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the travail that God hath given to the sons of men to toil in.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 He hath made everything beautiful in its time; also he hath set the world in their heart, so that man findeth not out from the beginning to the end the work that God doeth.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I know that there is nothing good for them but to rejoice and to do well in their life;
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 yea also that every man should eat and drink, and enjoy good in all his labour, it is the gift of God.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I know that whatever God doeth, it shall be for ever; there is nothing to be added to it, nor anything to be taken from it; and God doeth [it], that [men] should fear before him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 That which is was long ago, and that which is to be hath already been; and God bringeth back again that which is past.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 And moreover I saw under the sun, that in the place of judgment, wickedness was there; and in the place of righteousness, wickedness was there.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said in my heart, God will judge the righteous and the wicked; for there is a time there for every purpose and for every work.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said in my heart, It is thus with the children of men, that God may prove them, and that they should see that they themselves are but beasts.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For what befalleth the children of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other, and they have all one breath; and man hath no pre-eminence above the beast: for all is vanity.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 All go unto one place: all are of the dust, and all return to dust.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who knoweth the spirit of the children of men? Doth it go upwards? and the spirit of the beasts, doth it go downwards to the earth?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 And I have seen that there is nothing better than that man should rejoice in his own works; for that is his portion; for who shall bring him to see what shall be after him?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
