希伯来书 6
1 所以，我们应当离开基督道理的开端，竭力进到完全的地步，不必再立根基，就如那懊悔死行、信靠 神、
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (aiōnios g166)
3 神若许我们，我们必如此行。
И това ще строим, ако Бог позволи.
4 论到那些已经蒙了光照、尝过天恩的滋味、又于圣灵有分，
Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
6 若是离弃道理，就不能叫他们从新懊悔了。因为他们把 神的儿子重钉十字架，明明地羞辱他。
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 就如一块田地，吃过屡次下的雨水，生长菜蔬，合乎耕种的人用，就从 神得福；
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 若长荆棘和蒺藜，必被废弃，近于咒诅，结局就是焚烧。
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 亲爱的弟兄们，我们虽是这样说，却深信你们的行为强过这些，而且近乎得救。
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
10 因为 神并非不公义，竟忘记你们所做的工和你们为他名所显的爱心，就是先前伺候圣徒，如今还是伺候。
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 我们愿你们各人都显出这样的殷勤，使你们有满足的指望，一直到底。
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 并且不懈怠，总要效法那些凭信心和忍耐承受应许的人。
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
13 当初 神应许亚伯拉罕的时候，因为没有比自己更大可以指着起誓的，就指着自己起誓，说：
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 “论福，我必赐大福给你；论子孙，我必叫你的子孙多起来。”
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 这样，亚伯拉罕既恒久忍耐，就得了所应许的。
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 人都是指着比自己大的起誓，并且以起誓为实据，了结各样的争论。
Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
17 照样， 神愿意为那承受应许的人格外显明他的旨意是不更改的，就起誓为证。
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 借这两件不更改的事， 神决不能说谎，好叫我们这逃往避难所、持定摆在我们前头指望的人可以大得勉励。
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 我们有这指望，如同灵魂的锚，又坚固又牢靠，且通入幔内。
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
