哥林多前书 4

1 人应当以我们为基督的执事，为 神奥秘事的管家。

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

2 所求于管家的，是要他有忠心。

При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.

3 我被你们论断，或被别人论断，我都以为极小的事；连我自己也不论断自己。

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.

4 我虽不觉得自己有错，却也不能因此得以称义；但判断我的乃是主。

Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

5 所以，时候未到，什么都不要论断，只等主来，他要照出暗中的隐情，显明人心的意念。那时，各人要从 神那里得着称赞。

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

6 弟兄们，我为你们的缘故，拿这些事转比自己和亚波罗，叫你们效法我们不可过于圣经所记，免得你们自高自大，贵重这个，轻看那个。

И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

7 使你与人不同的是谁呢？你有什么不是领受的呢？若是领受的，为何自夸，仿佛不是领受的呢？

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8 你们已经饱足了！已经丰富了！不用我们，自己就作王了！我愿意你们果真作王，叫我们也得与你们一同作王。

Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

9 我想 神把我们使徒明明列在末后，好像定死罪的囚犯；因为我们成了一台戏，给世人和天使观看。

защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10 我们为基督的缘故算是愚拙的，你们在基督里倒是聪明的；我们软弱，你们倒强壮；你们有荣耀，我们倒被藐视。

ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 直到如今，我们还是又饥又渴，又赤身露体，又挨打，又没有一定的住处，

Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.

12 并且劳苦，亲手做工。被人咒骂，我们就祝福；被人逼迫，我们就忍受；

трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

13 被人毁谤，我们就善劝。直到如今，人还把我们看作世界上的污秽，万物中的渣滓。

като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14 我写这话，不是叫你们羞愧，乃是警戒你们，好像我所亲爱的儿女一样。

Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15 你们学基督的，师傅虽有一万，为父的却是不多，因我在基督耶稣里用福音生了你们。

Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16 所以，我求你们效法我。

Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 因此我已打发提摩太到你们那里去。他在主里面，是我所亲爱、有忠心的儿子。他必提醒你们，记念我在基督里怎样行事，在各处各教会中怎样教导人。

По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 有些人自高自大，以为我不到你们那里去；

Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 然而，主若许我，我必快到你们那里去，并且我所要知道的，不是那些自高自大之人的言语，乃是他们的权能。

Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 因为 神的国不在乎言语，乃在乎权能。

Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 你们愿意怎么样呢？是愿意我带着刑杖到你们那里去呢？还是要我存慈爱温柔的心呢？

Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?