哥林多后书 1

1 奉 神旨意作基督耶稣使徒的保罗和兄弟提摩太，写信给在哥林多 神的教会，并亚该亚遍处的众圣徒。

Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

2 愿恩惠、平安从 神我们的父和主耶稣基督归与你们！

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

3 愿颂赞归与我们的主耶稣基督的父 神，就是发慈悲的父，赐各样安慰的 神。

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 我们在一切患难中，他就安慰我们，叫我们能用 神所赐的安慰去安慰那遭各样患难的人。

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 我们既多受基督的苦楚，就靠基督多得安慰。

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 我们受患难呢，是为叫你们得安慰，得拯救；我们得安慰呢，也是为叫你们得安慰；这安慰能叫你们忍受我们所受的那样苦楚。

Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 我们为你们所存的盼望是确定的，因为知道你们既是同受苦楚，也必同得安慰。

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 弟兄们，我们不要你们不晓得，我们从前在亚细亚遭遇苦难，被压太重，力不能胜，甚至连活命的指望都绝了；

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

9 自己心里也断定是必死的，叫我们不靠自己，只靠叫死人复活的 神。

даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,

10 他曾救我们脱离那极大的死亡，现在仍要救我们，并且我们指望他将来还要救我们。

И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 你们以祈祷帮助我们，好叫许多人为我们谢恩，就是为我们因许多人所得的恩。

като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 我们所夸的是自己的良心，见证我们凭着 神的圣洁和诚实；在世为人不靠人的聪明，乃靠 神的恩惠，向你们更是这样。

Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

13 我们现在写给你们的话，并不外乎你们所念的、所认识的，我也盼望你们到底还是要认识；

Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 正如你们已经有几分认识我们，以我们夸口，好像我们在我们主耶稣的日子以你们夸口一样。

(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 我既然这样深信，就早有意到你们那里去，叫你们再得益处；

С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 也要从你们那里经过，往马其顿去，再从马其顿回到你们那里，叫你们给我送行往犹太去。

като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 我有此意，岂是反复不定吗？我所起的意，岂是从情欲起的，叫我忽是忽非吗？

Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 我指着信实的 神说，我们向你们所传的道，并没有是而又非的。

Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

19 因为我和西拉并提摩太，在你们中间所传 神的儿子耶稣基督，总没有是而又非的，在他只有一是。

Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 神的应许，不论有多少，在基督都是是的。所以借着他也都是实在的，叫 神因我们得荣耀。

понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 那在基督里坚固我们和你们，并且膏我们的就是 神。

А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 他又用印印了我们，并赐圣灵在我们心里作凭据。

Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

23 我呼吁 神给我的心作见证，我没有往哥林多去是为要宽容你们。

Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 我们并不是辖管你们的信心，乃是帮助你们的快乐，因为你们凭信才站立得住。

защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.