Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
¡Béseme él con los besos de su boca! porque tus amores son mejores que el vino.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Suave es el olor de tus ungüentos; es tu nombre ungüento derramado; por eso te aman las doncellas.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Atráeme en pos de ti. ¡Corramos! Me introdujo el Rey en sus cámaras. Nos gozaremos, nos alegraremos en ti. Celebraremos tus amores más que el vino. Con razón te aman.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Morena soy, pero hermosa, oh hijas de Jerusalén, como las tiendas de Cedar, como los pabellones de Salomón.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
No reparéis en que soy morena; es que me ha quemado el sol. Los hijos de mi madre se airaron contra mí; me pusieron a guardar las viñas; pero mi viña, la mía, no he guardado.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Dime, oh tú a quien ama el alma mía, dónde pastoreas, dónde haces sestear las ovejas al mediodía, para que no ande yo vagando alrededor de los rebaños de tus compañeros.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Si no lo sabes, oh hermosa entre las mujeres, sal siguiendo las huellas del rebaño, y apacienta tus cabritos junto a las cabañas de los pastores.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
A mi yegua, en las carrozas del Faraón, te comparo, oh amiga mía.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Hermosas son tus mejillas entre los pendientes, cuello entre los collares.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Collares de oro haremos para ti incrustados de plata.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Estando el rey en su diván, mi nardo exhala su fragancia.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Un manojito de mirra es para mí el amado mío: reposa entre mis pechos.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Racimo de cipro es mi amado para mí en las viñas de Engadí.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Hermosa eres, amiga mía, eres hermosa; tus ojos son palomas.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Hermoso eres, amado mío, ¡y cuan delicioso! y nuestro lecho es de flores.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
De cedro son las vigas de nuestra casa, de ciprés nuestros artesonados.
