Песен на песните 2

1 Аз съм роза Саронова И долински крем.

Yo soy el lirio de Sarón, la azucena de los valles.

2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Como una azucena entre los espinos, así, es mi amiga entre las doncellas.

3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Como el manzano entre los árboles silvestres, tal es mi amado entre los mancebos. A su sombra anhelo sentarme, y su fruto es dulce a mi paladar.

4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Me introdujo en la celda del vino, y su bandera sobre mí es el amor.

5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

¡Confortadme con pasas! ¡Restauradme con manzanas! porque languidezco de amor.

6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Su izquierda está debajo de mi cabeza, y su derecha me abraza.

7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Os conjuro, oh hijas de Jerusalén, por las gacelas y las ciervas del campo, que no despertéis ni inquietéis a la amada, hasta que ella quiera.

8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

¡La voz de mi amado! Helo aquí que viene, saltando por los montes, brincando sobre los collados.

9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Es mí amado como el gamo, o como el cervatillo. Vedlo ya detrás de nuestra pared, mirando por las ventanas, atisbando por las celosías.

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Habla mi amado, y me dice: Levántate, amiga mía; hermosa mía, ven.

11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

Porque, mira, ha pasado ya el invierno, la lluvia ha cesado y se ha ido;

12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

aparecen ya las flores en la tierra; llega el tiempo de la poda, y se oye en nuestra tierra la voz de la tórtola.

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

Ya echa sus brotes la higuera, esparcen su fragancia las viñas en flor. ¡Levántate, amiga mía; hermosa mía, ven!

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Paloma mía, que anidas en las grietas de la peña, en los escondrijos de los muros escarpados, hazme ver tu rostro, déjame oír tu voz; porque tu voz es dulce, y tu rostro es encantador.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Cazadnos las raposas, las raposillas que devastan las viñas, porque nuestras viñas están en flor.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

Mi amado es mío, y yo soy suya; él apacienta entre azucenas.

17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Mientras sopla la brisa, y se alargan las sombras, ¡vuélvete, amado mío! ¡Aseméjate al gamo, o al cervatillo, sobre los montes escarpados!