Песен на песните 6

1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

¿Adónde se fue tu amado, Oh tú, la más hermosa entre las mujeres? ¿Adónde fue tu amado, Para que lo busquemos contigo?

2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado bajó a su huerto, A las eras de las especias para apacentar entre los huertos y recoger los lirios.

3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Yo soy de mi amado y mi amado es mío. Él apacienta entre lirios.

4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Oh amada mía, eres hermosa como Tirsa, Deseable como Jerusalén, Imponente como un ejército con estandartes.

5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Aparta tus ojos de mí, Porque me conturban. Tu cabellera es como un rebaño de cabras recostadas en las laderas de Galaad.

6 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Tus dientes, como un rebaño de ovejas que suben del lavadero, Todas con crías gemelas, Y ninguna entre ellas estéril.

7 Челото ти под булото е Като част от нар.

Tus mejillas, detrás de tu velo, dos mitades de granada.

8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Si 60 son las reinas, 80 las concubinas, Y sinnúmero las doncellas,

9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

Una sola es mi paloma, la perfecta mía, Una sola, predilecta de su madre. Las doncellas la vieron y la consideran inmensamente feliz. La alabaron las reinas y las concubinas.

10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

¿Quién es la que se asoma como el alba, Hermosa como la luna, Límpida como el sol, Imponente como un escuadrón abanderado?

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

Al huerto de los nogales descendí A ver los frutos del valle, A ver si brotaba la vid, Si florecían los granados.

12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Antes que lo supiera, Mi alma me puso entre las carrozas de Abinadab.

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¡Vuelve, vuelve, oh sulamita! ¡Vuelve, vuelve y te contemplaremos! ¿Qué quieren ver en la sulamita? Algo como las danzas de Majanaim, ¡Cuán graciosos son tus pasos en sandalias, oh hija del príncipe!