Римляни 9
1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
I speak the truth in Christ, I lie not, my conscience bearing me witness in the Holy Ghost:
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
That I have great sadness, and continual sorrow in my heart.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
For I wished myself to be an anathema from Christ, for my brethren, who are my kinsmen according to the flesh,
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
Who are Israelites, to whom belongeth the adoption as of children, and the glory, and the testament, and the giving of the law, and the service of God, and the promises:
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. (aiōn g165)
Whose are the fathers, and of whom is Christ, according to the flesh, who is over all things, God blessed for ever. Amen. (aiōn g165)
6 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
Not as though the word of God hath miscarried. For all are not Israelites that are of Israel:
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
Neither are all they that are the seed of Abraham, children; but in Isaac shall thy seed be called:
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
That is to say, not they that are the children of the flesh, are the children of God; buy they, that are the children of the promise, are accounted for the seed.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
For this is the word of promise: According to this time will I come; and Sara shall have a son.
10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,
And not only she. But when Rebecca also had conceived at once, of Isaac our father.
11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
For when the children were not yet born, nor had done any good or evil (that the purpose of God, according to election, might stand, )
12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
Not of works, but of him that calleth, it was said to her: The elder shall serve the younger.
13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
As it is written: Jacob I have loved, but Esau I have hated.
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
What shall we say then? Is there injustice with God? God forbid.
15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
For he saith to Moses: I will have mercy on whom I will have mercy; and I will shew mercy to whom I will shew mercy.
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
So then it is not of him that willeth, nor of him that runneth, but of God that sheweth mercy.
17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"
For the scripture saith to Pharao: To this purpose have I raised thee, that I may shew my power in thee, and that my name may be declared throughout all the earth.
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
Therefore he hath mercy on whom he will; and whom he will, he hardeneth.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
Thou wilt say therefore to me: Why doth he then find fault? for who resisteth his will?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed it: Why hast thou made me thus?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част
Or hath not the potter power over the clay, of the same lump, to make one vessel unto honour, and another unto dishonour?
22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
What if God, willing to shew his wrath, and to make his power known, endured with much patience vessels of wrath, fitted for destruction,
23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава
That he might shew the riches of his glory on the vessels of mercy, which he hath prepared unto glory?
24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
Even us, whom also he hath called, nor only of the Jews, but also of the Gentiles.
25 както и в Осия казва:
As in Osee he saith: I will call that which was not my people, my people; and her that was not beloved, beloved; and her that had not obtained mercy, one that hath obtained mercy.
26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
And it shall be, in the place where it was said unto them, You are not my people; there they shall be called the sons of the living God.
27 А Исаия вика на Израиля:
And Isaias crieth out concerning Israel: If the number of the children of Israel be as the sand of the sea, a remnant shall be saved.
28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.
For he shall finish his word, and cut it short in justice; because a short word shall the Lord make upon the earth.
29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".
And as Isaias foretold: Unless the Lord of Sabaoth had left us a seed, we had been made as Sodom, and we had been like unto Gomorrha.
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
What then shall we say? That the Gentiles, who followed not after justice, have attained to justice, even the justice that is of faith.
31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
But Israel, by following after the law of justice, is not come unto the law of justice.
32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
Why so? Because they sought it not by faith, but as it were of works. For they stumbled at the stumblingstone.
33 както е писано:
As it is written: Behold I lay in Sion a stumblingstone and a rock of scandal; and whosoever believeth in him shall not be confounded.
