Псалми 49
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Al maestro de coro. De los hijos de Coré. Salmo. Oíd esto, naciones todas, escuchad, moradores todos del orbe,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
así plebeyos como nobles, ricos tanto como pobres.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Mi boca proferirá sabiduría, y la meditación de mi corazón, inteligencia.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
Inclinaré mi oído a la parábola, y al son de la cítara propondré mi enigma.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
¿Por qué he de temer yo en los días malos, cuando me rodea la malicia de los que me asechan,
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
los que confían en sus recursos y se glorían de la abundancia de sus riquezas?
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Pues nadie podrá librarse a sí mismo, ni dar a Dios un precio por su redención
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
—demasiado caro es el rescate de la vida— ni logrará nunca seguir viviendo por siempre
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
sin ver la muerte.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
Pues verá que los sabios mueren, e igualmente perecen el insensato y el necio, dejando sus riquezas a extraños.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
Los sepulcros son sus mansiones para siempre, sus moradas de generación en generación, por más que hayan dado a las tierras sus nombres.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Porque el hombre no permanece en su opulencia; desaparece como los brutos.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Tal es la senda de los que estultamente confían, y tal el fin de los que se glorían de su suerte.
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Como ovejas son echados al sepulcro; su pastor es la muerte, y a la mañana los justos dominarán sobre ellos. Pronto su figura se volverá un desecho, y el sepulcro será su casa. (Sheol h7585)
Pero mi vida Dios la librará de la tumba, porque Él me tomará consigo. (Sheol h7585)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
No temas si alguno se enriquece, si aumenta la opulencia de su casa;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
porque al morir nada se llevará consigo, ni baja con él su fausto.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
Aunque él mientras vivía se jactase, congratulándose de pasarlo bien,
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
bajará a reunirse con sus padres, y no verá jamás la luz.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Pero el hombre en auge no comprende; desaparece como los brutos.
