Псалми 44

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Oh ʼElohim, escuchamos con nuestros oídos, Nos contaron nuestros antepasados Las obras que Tú hiciste en sus días, En los tiempos antiguos.

2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Con tu mano expulsaste a las naciones Para establecerlos a ellos. Abatiste a los pueblos y los echaste.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

No poseyeron la tierra por su espada, Ni los libró su brazo, Sino tu mano derecha, tu brazo y la luz de tu rostro, Porque te complaciste en ellos.

4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Tú eres mi Rey, oh ʼElohim. ¡Ordena las victorias de Jacob!

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Por medio de Ti sacudiremos a nuestros enemigos. En tu Nombre pisotearemos a los que se levantan contra nosotros.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Porque no confiaré en mi arco, Ni mi espada me salvará.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

Pero Tú nos salvaste de nuestros adversarios Y avergonzaste a los que nos aborrecen.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

En ʼElohim nos gloriaremos todo el día Y alabaremos tu Nombre para siempre. (Selah)

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Pero nos desechaste y nos avergonzaste. No sales con nuestros ejércitos.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos haces retroceder del adversario. Los que nos aborrecen nos saquean.

11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Nos entregas como ovejas para el matadero Y nos esparciste entre las naciones.

12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Vendes a tu pueblo por nada. Ningún beneficio exiges por ellos.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos convertiste en oprobio de nuestros vecinos, En escarnio y burla de los que nos rodean.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Nos pusiste como refrán entre las naciones, Un objeto de burla en medio de los pueblos.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Todo el día mi deshonor está delante de mí Y la confusión cubre mi cara,

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

Por la voz del que me critica y deshonra Por causa del enemigo y del vengativo.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto nos vino, Pero no nos olvidamos de Ti, Ni fuimos infieles a tu Pacto.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Nuestro corazón no se volvió atrás, Ni nuestros pasos se desviaron de tu senda.

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Pero Tú nos aplastaste en un sitio de chacales, Y nos cubriste con la sombra de muerte.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Si nos olvidamos del Nombre de nuestro ʼElohim O alzamos nuestras manos a un ʼelohim extraño,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

¿ʼElohim no demandaría esto? Porque Él conoce los secretos del corazón.

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Pero por tu causa nos matan cada día. Somos considerados como ovejas para el matadero.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

Despiértate, ʼAdonay. ¿Por qué duermes? Despiértate, no nos rechaces para siempre.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro Y te olvidas de la aflicción y de nuestra opresión?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Porque nuestra alma está agobiada hasta el polvo Y nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Levántate, sé nuestra Ayuda. Redímenos por tu misericordia.