Псалми 39

1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Dije: Guardaré mis caminos para no pecar con mi boca. Llevaré mordaza en mi boca Mientras los perversos estén frente a mí.

2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí con silencio. Me callé, aun en cuanto a lo bueno, Y se agravó mi dolor.

3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Mi corazón se enardeció. En mi meditación ardió el fuego. [Entonces] hablé con mi lengua:

4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Oh Yavé, dime mi final, Cuál es la medida de mis días. Permíteme saber cuán pasajero soy.

5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

En verdad, diste a mis días término corto, Y mi edad es como nada ante Ti. Ciertamente es completa vanidad todo hombre que vive. (Selah)

6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Ciertamente como un fantasma de realidad anda el hombre, Ciertamente en vano se agita, Amontona riquezas y no sabe quién las recogerá.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Y ahora, ʼAdonay, ¿qué espero? Mi esperanza está en Ti.

8 Избави ме от всичките ми беззакония.

Líbrame de todas mis transgresiones. No me coloques como escarnio de los necios.

9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Enmudecí, no abrí mi boca, Porque Tú lo dispusiste.

10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Quita de sobre mí tu azote, Porque perezco por el golpe de tu mano.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)

Corriges al hombre con castigos por su iniquidad. Como polilla carcomes lo que es precioso para él. Ciertamente todo hombre es solo un soplo. (Selah)

12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Escucha mi oración, oh Yavé, Y presta oído a mi clamor. No guardes silencio ante mis lágrimas, Porque soy un forastero ante Ti, Y un advenedizo como todos mis antepasados.

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Aparta de mí tu mirada para que yo sonría, Antes que yo parta y no exista más.