Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Lord, thou hast proved me, and known me:
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou hast know my sitting down, and my rising up.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Thou hast understood my thoughts afar off: my path and my line thou hast searched out.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
And thou hast foreseen all my ways: for there is no speech in my tongue.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Behold, O Lord, thou hast known all things, the last and those of old: thou hast formed me, and hast laid thy hand upon me.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Thy knowledge is become wonderful to me: it is high, and I cannot reach to it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither shall I go from thy spirit? or whither shall I flee from thy face?
If I ascend into heaven, thou art there: if I descend into hell, thou art present. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take my wings early in the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea:
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there also shall thy hand lead me: and thy right hand shall hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
And I said: Perhaps darkness shall cover me: and night shall be my light in my pleasures.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
But darkness shall not be dark to thee, and night shall be light as day: the darkness thereof, and the light thereof are alike to thee.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For thou hast possessed my reins: thou hast protected me from my mother’s womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will praise thee, for thou art fearfully magnified: wonderful are thy works, and my soul knoweth right well.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My bone is not hidden from thee, which thou hast made in secret: and my substance in the lower parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Thy eyes did see my imperfect being, and in thy book all shall be written: days shall be formed, and no one in them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
But to me thy friends, O God, are made exceedingly honourable: their principality is exceedingly strengthened.
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
I will number them, and they shall be multiplied above the sand: I rose up and am still with thee.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
If thou wilt kill the wicked, O God: ye men of blood, depart from me:
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Because you say in thought: They shall receive thy cities in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Have I not hated them, O Lord, that hated thee: and pine away because of thy enemies?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I have hated them with a perfect hatred: and they are become enemies to me.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Prove me, O God, and know my heart: examine me, and know my paths.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if there be in me the way of iniquity: and lead me in the eternal way.
