Притчи 29

1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

Ko ia kuo liunga lahi hono valokiʻi kae fakakekeva ʻe ia hono kia, ʻe fakaʻauha fakafokifā ia, pea ʻe ʻikai ha fakamoʻui ki ai.

2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

‌ʻOka pule ʻae māʻoniʻoni ʻoku fiefia ai ʻae kakai: ka ʻoka maʻu ʻae pule ʻe he angahala ʻoku mamahi ai ʻae kakai.

3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

Ko ia ʻoku manako ki he poto ʻoku ne fakafiefiaʻi ʻa ʻene tamai: ka ʻoku maumauʻi ʻene koloa ʻe ia ʻoku kaumeʻa mo e kau faʻa feʻauaki.

4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.

Ko e meʻa ʻi he fakamaau totonu ʻae tuʻi ʻoku fokotuʻumaʻu ai ʻae fonua: ka ko ia ʻoku ne faʻa maʻu ʻae ngaahi foaki ʻoku ne fakamalaʻia ia.

5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

Ko e tangata ko ia ʻoku lea lapu ki hono kaungāʻapi, ʻoku ʻaʻau ʻe ia ʻae kupenga ki hono vaʻe.

6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.

Ko e fai angahala ʻae tangata angakovi ko e tauhele ia: ka ʻoku hiva mo fiefia ʻae māʻoniʻoni.

7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

‌ʻOku tokanga ʻae māʻoniʻoni ki he masiva: ka ʻoku ʻikai tokanga ʻae angakovi ke ʻiloʻi ia.

8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

‌ʻOku tutu ʻae kolo ʻe he kau tangata manuki; ka ʻoku taʻofi atu ʻae houhau ʻe he kakai poto.

9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

Kapau ʻoku fakakikihi ʻae tangata poto mo ha tangata vale, neongo ʻene lili pe kata, ʻe ʻikai ha fiemālie ʻe tupu ai.

10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.

‌ʻOku fehiʻa ki he angatonu ʻaia ʻoku fieinu ki he toto: ka ʻoku kumi hono laumālie ʻe he māʻoniʻoni.

11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

‌ʻOku fakahā ʻe he vale ʻa hono loto kotoa pē: ka ʻoku fakalaulauloto ʻe he poto ki he ʻamui:

12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

Kapau ʻoku faʻa tokanga ʻaia ʻoku pule ki he ngaahi loi, ʻe hoko ʻo kovi ʻa ʻene kau tamaioʻeiki kotoa pē.

13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.

‌ʻOku faʻa fakataha pe ʻae masiva pea mo e kākā: pea ʻoku fakatou māmangia hona mata meia Sihova.

14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

‌ʻE fokotuʻumaʻu ke taʻengata ʻae nofoʻa fakaʻeiʻeiki ʻoe tuʻi, ko ia ʻoku fai totonu ʻae fakamaau ki he masiva.

15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

‌ʻOku tupu ʻae poto mei he meʻa tā mo e valoki: ka ko e tamasiʻi ʻoku tuku pe ki heʻene faʻiteliha ʻoku ne fakamaaʻi ʻa ʻene faʻē.

16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

‌ʻOka tupu ʻo tokolahi ʻae kakai angahala, ʻoku tupu mo e fai kovi: ka ʻe mamata ʻae māʻoniʻoni ki heʻenau hinga.

17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.

Ke ke tauteʻi ho foha, pea te ke fiemālie ʻiate ia: ʻio, te ne fakafiefiaʻi ho laumālie.

18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

‌ʻOka ʻikai ʻi ai ha kikite ʻoku malaʻia ʻae kakai; ka ʻoku monūʻia ia ʻaia ʻoku fai ki he fono.

19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

‌ʻE ʻikai poto ʻae tamaioʻeiki ʻi ha lea valoki: he naʻa mo ʻene ʻiloʻi ʻe ʻikai te ne talangofua.

20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

‌ʻOku ke mamata ki ha tangata ʻoku faʻa lea vave? ʻOku tau ʻamanaki lelei hake ki he vale ʻiate ia.

21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.

Ko ia ʻoku fakahikihiki ʻa ʻene tamaioʻeiki talu ʻene kei tamasiʻi, ʻe faifai pea hoko ia ʻamui ko hono foha.

22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

‌ʻOku fakatupu ʻae fekeʻikeʻi ʻe he tangata faʻa ʻita, pea ʻoku lahi ʻae fai hala ʻae tangata loto fili.

23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

Ko e fielahi ʻae tangata, ʻe fakahifo ai ia ki lalo; ka ʻe poupou hake ʻae laumālie ʻoe angavaivai ʻaki ʻae ongoongolelei.

24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

Ko ia ʻoku kaumeʻa mo e kaihaʻa ʻoku fehiʻa ia ki hono laumālie ʻoʻona: pea ʻoku fanongo ʻe ia ki he kape, ka ʻe ʻikai te ne fakahā ia.

25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

Ko e manavahē ki ha tangata, ʻoku hoko ia ko e tauhele: ka ʻe moʻui pe ia ʻaia ʻoku falala kia Sihova.

26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

‌ʻOku kumi ʻe he tokolahi ki he loto lelei ʻo ia ʻoku pule; ka ʻoku meia Sihova ʻae fakamaau ki he tangata taki taha.

27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

Ko e tangata taʻefaitotonu ʻoku fakalielia ia ki he angatonu. Pea ko ia ʻoku fai totonu ʻi hono hala ʻoku fakalielia ia ki he angahala.