Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
ʻOua naʻa ke polepole ki he ʻapongipongi; he ʻoku ʻikai siʻi te ke faʻa ʻilo ʻae meʻa ʻe hoko ʻi ha ʻaho.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Tuku ke fakamālō kiate koe ʻe ha tangata kehe, ka ʻe ʻikai ʻi ho ngutu ʻoʻou pe; ko e taha kehe, ka ʻe ʻikai ʻi ho loungutu ʻoʻou.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
ʻOku mamafa ʻae maka, pea ko e meʻa mamafa mo e ʻoneʻone, ka ko e ʻita ʻae vale ʻoku mamafa hake ia ʻi ai.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
ʻOku fakamālohi ʻae houhau, pea ko e meʻa fakalili ʻae ʻita; ka ko hai ʻoku faʻa kātakiʻi ʻae fuaʻa?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
ʻOku lelei hake ʻae valoki ʻoku fai fakahā, ʻi he ʻofa ʻoku fakalilolilo.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Ko e lavea mei he kāinga ko e angatonu ia; ka ko e ngaahi ʻuma mei ha fili ko e kākā ia.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
ʻOku fehiʻa ʻaia ʻoku mākona ki he ngeʻesi ʻoe honi; ka ʻoku huʻamelie ʻae meʻa konā kotoa pē kiate ia ʻoku fiekaia.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
ʻOku tatau mo e manupuna kuo hē mei hono pununga, ʻae tangata ko ia kuo hē mei hono nofoʻanga.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
ʻOku fakafiefiaʻi ʻae loto ʻaki ʻae lolo tākai mo e meʻa namu kakala: ʻoku pehē ʻae lelei ʻoe kāinga ki ha tangata, ko e meʻa ʻi he akonakiʻi ʻoku fai mei he loto.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
ʻOua naʻa ke siʻaki ho kāinga ʻoʻou, pe ko e kāinga ʻo hoʻo tamai; pea ʻoua naʻa ke ʻalu ki he fale ʻo ho tokoua ʻi he ʻaho ʻo hoʻo mamahi: he ʻoku lelei hake ho kaungāʻapi pe ʻoku ofi, ʻi ho tokoua ka ʻoku ne mamaʻo.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
ʻE hoku foha, ke ke poto koe, pea ke fakafiefiaʻi hoku loto, koeʻuhi ke u faʻa tali ia ʻaia ʻoku manuki kiate au.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
ʻOku sio mamaʻo atu ʻae tangata fakapotopoto ki he kovi, ʻo ne fufū ia mei ai: ka ʻoku mole atu pe ʻae vale, pea tautea ia.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Ke toʻo pe ʻae kofu ʻoʻona ʻoku tongia ha taha ʻoku ʻikai ʻiloʻi, pea ke maʻu mei ai ʻae tuku paʻanga ko e langomakiʻi ʻoe fefine muli.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Ko ia ʻoku fakamālō leʻo lahi ki hono kāinga ʻi heʻene tuʻu hake kei hengihengi, ʻe lau ia ko e fakamalaʻia kiate ia.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Ko e tō maʻu pe ʻae ʻuha ʻi he ʻaho ʻoe ʻuha lahi, ʻoku na tatau mo e fefine ʻoku faʻa kē.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Ko ia ʻoku ne fakafufū ia ʻoku tatau mo ʻene fakafufū ʻae matangi, pē ko e meʻa nanamu ʻi hono nima toʻomataʻu ʻaia ʻoku fakahā ia.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
ʻOku fakamāsila ʻe he ukamea ʻae ukamea; ʻoku pehē ʻae fakalelei ʻe he tangata ʻae mata ʻo hono kāinga.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Ko ia ʻoku faʻa tauhi ki he ʻakau ko e fiki te ne kai ʻe ia hono fua: pea pehē foki, ko ia ʻoku tauhi ki heʻene ʻeiki ʻe hakeakiʻi ia.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Hangē ko e sioʻata ʻae mata ki he mata ʻi he vai, ʻoku pehē ʻae loto ʻoe tangata ki he tangata.
ʻOku ʻikai ke pito ʻa hētesi mo e fakaʻauha; pea pehē, ʻoku ʻikai ʻaupito ke fiemālie ʻae mata ʻoe tangata. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Hangē ko e kulo fakamaʻa ki he siliva mo e afi kakaha ki he koula; ʻoku pehē, ʻoku ʻiloʻi ʻae tangata mei hono ongoongo.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Naʻa mo hoʻo fakavolu ha vale ʻi he momosiʻanga fakataha mo e uite ʻaki ʻae meʻa momosi, ʻe ʻikai mahuʻi ʻene vale meiate ia.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Ke ke tokanga lahi ke ʻiloʻi pe ʻoku fēfē hoʻo fanga sipi, pea vakai lahi ki hoʻo fanga manu kehekehe.
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
He ʻoku ʻikai tolonga maʻuaipē ʻae koloa: pea ʻoku tolonga koā ʻae tatā[fakatuʻi ]ki he toʻutangata kotoa pē?
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
ʻOku hā mai ʻae mohuku mōmoa, mo e musie toki tupu ʻoku hā mai ia, pea ʻoku tānaki ʻae ʻakau iiki ʻoe ngaahi moʻunga.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
ʻOku ai ʻae fanga lami koeʻuhi ke ke maʻu ho kofu, pea mo e fanga kosi ko e totongi ia ʻo hoʻo ngoue.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Pea ʻe lahi ʻae huʻa kosi ki hoʻo kai, mo e kai ʻa hoʻo kau nofoʻanga, pea ke moʻui ai ʻa hoʻo kau kaunanga.
