Притчи 16

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Del hombre es preparar el corazón, mas la respuesta de la lengua viene de Yahvé.

2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Todos los caminos parecen limpios a los ojos del hombre, pero es Dios quien pesa los espíritus.

3 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Encomienda a Yahvé tus planes, y tendrán éxito tus proyectos.

4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Todo lo ha creado Yahvé para su fin, aun al impío para el día aciago.

5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Todo altivo de corazón es abominación para Yahvé, será castigado indefectiblemente.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Con misericordia y fidelidad se expía la culpa, y con el temor de Dios (el hombre) se aparta del mal.

7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Cuando los caminos de un hombre son agradables a Yahvé, Este reconcilia con él a sus enemigos.

8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Mejor poco con justicia, que grandes ganancias con injusticia.

9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

El corazón del hombre proyecta sus caminos, pero Yahvé dirige sus pasos.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Los labios del rey pronuncian oráculos; no peca su boca cuando dicta sentencia.

11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Balanza y platillos justos son de Dios, y obra suya son todas las pesas de la bolsa.

12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Aborrecen los reyes a los malhechores, pues la justicia es el apoyo del trono.

13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Placen a los reyes los labios justos, y les agradan los que hablan con rectitud.

14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

La ira del rey anuncio es de muerte; pero el varón sabio la aplaca.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

El semblante alegre del rey significa vida, y su favor es como nube de lluvia primaveral.

16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Adquirir sabiduría vale más que el oro, y mejor que la plata es poseer la inteligencia.

17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

La senda de los justos es huir del mal; guarda su alma el que guarda sus pasos.

18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

La soberbia precede a la caída, y la altivez de espíritu a la ruina.

19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Mejor ser humilde con los humildes, que repartir despojos con los soberbios.

20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

El que está atento a la palabra, saca provecho, y el que confía en Yahvé es dichoso.

21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

El sabio de corazón es llamado prudente; y la dulzura en el hablar aumenta los frutos de la enseñanza.

22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Fuente de vida es la sabiduría para quien la posee pero el castigo del necio es su necedad.

23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

El corazón del sabio es maestro de su boca, en sus labios crece la doctrina.

24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Panal de miel son las palabras amables; delicia del alma y medicina de los huesos.

25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Camino hay que al hombre le parece recto, pero en su remate está la muerte.

26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

El que se afana, para sí se afana; a esto le estimula su boca.

27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

El hombre perverso se cava la desventura; sobre sus labios hay como llamas de fuego.

28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

El hombre depravado provoca contiendas, y el chismoso siembra discordia entre los amigos.

29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

El inicuo halaga a su prójimo y así lo lleva por malos caminos.

30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Cuando uno guiña los ojos maquina maldades, y cuando se muerde los labios, las lleva a cabo.

31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Corona de gloria es la canicie, se la halla en el camino de la justicia.

32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

El hombre sosegado es superior al valiente, y el que es señor de sí vale más que el conquistador de una ciudad.

33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

En el regazo se echan las suertes, pero de Yahvé depende toda decisión.