Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
AND entering into Jericho, he passed through.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
And there was a person whose name was Zaccheus, and he was a principal farmer of the taxes, and the man was rich.
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
And he was desirous to have a sight of Jesus, what sort of person he was; and he could not, because of the crowd, for he was short of stature.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
So running before, he climbed up a sycamore-tree, in order to get a sight of him: for he was about to pass that way.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
And when he was come to the spot, Jesus looking up, saw him, and said to him, Zaccheus, come down speedily; for to-day I must abide at thy house.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
And he hastened to come down, and entertained him gladly.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
And when they all saw it, they murmured, saying, That he is gone to lodge with a man, a notorious sinner.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Then Zaccheus standing up, said unto the Lord, Behold, the half of my goods, Lord, I give unto the poor; and if I have got any thing from any man, by laying false informations, I am ready to restore fourfold.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Then said Jesus unto him, To-day is salvation come to this house, because that he also is a son of Abraham.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
For the Son of man is come to seek and to save that which was lost.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
And as they were hearkening to these things, he proceeded on, and spake a parable, because he was nigh to Jerusalem, and they supposed that immediately the kingdom of God would openly appear.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
He said therefore, A certain man of noble family went into a distant region, to receive for himself a kingdom, and to return.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
And calling his ten servants, he gave them ten manehs, and said unto them, Employ yourselves in traffic, till I come back.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
But his citizens hated him, and sent an embassy after him, saying, We will not have this man to rule over us.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
And it came to pass, at his return, after receiving the kingdom, that he ordered the servants to be called, to whom he had given the money, that he might know what every one had gained by his traffic.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Then came the first, and said, Sir, thy maneh has gained ten manehs.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
And he said unto him, Well done, good servant: because thou hast been faithful in the least matter, hold thou dominion over ten cities.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
And the second came, saying, Lord, thy maneh hath gained five manehs.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
Then said he also to this man, Be thou also over five cities.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
And another came, saying, Master, there is thy maneh, which I have kept wrapt up in a napkin:
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
for I was afraid of thee, because thou art an austere man: thou takest up where thou hadst laid nothing down, and reapest where thou didst not sow.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
And he said to him, Out of thine own mouth will I judge thee, thou wicked servant. Thou knewest that I am an austere man, taking up what I laid not down, and reaping what I did not sow;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
why then gavest thou not my money to the bank, so when I came I might have required it with interest?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
And he said to those who stood by, Take from him the maneh, and give it to him who hath the ten manehs.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(And they say unto him, Sir, he hath ten manehs.)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For I say unto you, That to every one who hath, shall more be given; but from him that hath not, even that which he hath shall be taken away from him.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
But as for these enemies of mine, who would not that I should reign over them, bring them hither, and slay them before me.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
And having thus spoken, he proceeded forward, going up to Jerusalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
And it came to pass, as he drew near to Bethphage and Bethany, to the mount called the mount of Olives, he sent two of his disciples,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
saying, Go into the opposite village; in which, as ye are at the entrance, ye will find a foal tied, on which no man hath ever yet sat: loose, and bring him.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
And if any man ask you, Why ye loose it? thus shall ye say to him, That the Lord hath need of him.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
Then they who were sent, going, found it just as he had described to them.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
And as they were untying the foal, the owners of it said to them, Why loose ye the foal?
34 А те казаха: На Господа трябва.
And they said, The Lord hath need of him.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
And they brought him to Jesus: and throwing their cloaks on the foal, they set Jesus thereon.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
And as he went, they spread under him their garments on the road.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
And when he was now approaching, at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples rejoicing began to praise God with a loud voice for all the miracles which they had seen;
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
saying, Blessed is the King, who cometh in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
And some of the Pharisees from the crowd said unto him, Master, reprove thy disciples.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
And he replying said to them. I tell you that, should these be silent, the very stones would cry out.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
And as he drew near, beholding the city, he wept over it,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
saying, Oh that thou hadst known, even in this thy day, the things that are for thy peace! but now they are hid from thine eyes.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
For the days will come upon thee, when thy enemies shall cast up a trench around thee, and encircle thee about, and straiten thee on every side,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
and will dash thee on the ground, and thy children within thee; and will not leave in thee one stone upon another: because thou knewest not the season of thy visitation.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
And entering into the temple, he began to cast out those who sold and bought in the temple;
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
saying unto them, It is written, My house is the house of prayer: but ye have made it a den of robbers.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
And he continued daily teaching in the temple. Then the chief priests and the scribes sought to destroy him, with the heads of the people,
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
but did not discover how they could do any thing: for all the people attentively hung on his lips.
