Лука 18
1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
In povedal jim je priliko zato, da morajo ljudje vedno moliti in ne izgubiti poguma,
2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
rekoč: »V mestu je bil sodnik, ki se ni bal Boga niti se ni oziral na človeka.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
In v tistem mestu je bila vdova in prišla je k njemu, rekoč: ›Maščuj me pred mojim nasprotnikom.‹
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
On pa nekaj časa ni hotel, toda kasneje si je sam pri sebi rekel: ›Čeprav se ne bojim Boga niti se ne oziram na človeka,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
vendarle, ker me ta vdova nadleguje, ji bom izvršil pravico, da me s svojim nenehnim prihajanjem ne bi izmučila.‹«
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
Gospod pa je rekel: »Poslušajte, kaj pravi nepravični sodnik.
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
In ali ne bo Bog maščeval svojih lastnih izvoljenih, ki dan in noč vpijejo k njemu, čeprav jih dolgo prenaša?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
Povem vam, da jih bo naglo maščeval. Vendar ko pride Sin človekov, ali bo našel vero na zemlji?«
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
Nekaterim pa, ki so zaupali sami vase, da so bili pravični in so prezirali druge, je povedal to prispodobo:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
»Dva človeka sta šla gor v tempelj molit: en farizej, drugi pa davkar.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Farizej je stal in sam s seboj takole molil: ›Bog, zahvaljujem se ti, ker nisem kakor so drugi ljudje, izsiljevalci, nepravični, zakonolomci ali celó kakor ta davkar.
12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
Postim se dvakrat tedensko, desetine dajem od vsega, kar imam.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
Davkar pa, ki je stal daleč stran, ni hotel niti svojih oči povzdigniti k nebu, temveč se je udarjal po svojih prsih, rekoč: ›Bog bodi usmiljen meni grešniku.‹
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Povem vam, ta človek je odšel dol k svoji hiši toliko bolj opravičen kakor drugi, kajti vsak, kdor sebe povišuje, bo ponižan; kdor pa sebe ponižuje, bo povišan.«
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
K njemu pa so privedli tudi otročiče, da bi se jih dotaknil, toda ko so njegovi učenci to videli, so jih ošteli.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Toda Jezus jih je poklical k sebi in rekel: »Dovolite majhnim otrokom prihajati k meni in ne prepovejte jim, kajti takšnih je Božje kraljestvo.
17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Resnično, povem vam: ›Kdorkoli ne bo sprejel Božjega kraljestva kakor majhen otrok, nikakor ne bo vstopil vanj.‹«
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
In nek vladar ga je vprašal, rekoč: »Dobri Učitelj, kaj naj storim, da bom podedoval večno življenje?« (aiōnios g166)
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Jezus pa mu je rekel: »Zakaj me kličeš dober? Nihče ni dober, razen enega, to je Boga.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
Zapovedi poznaš: ›Ne zagreši zakonolomstva, ‹ ›Ne ubijaj, ‹ ›Ne kradi, ‹ ›Ne pričaj po krivem, ‹ ›Spoštuj svojega očeta in svojo mater.‹«
21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
On pa je rekel: »Vsega tega sem se držal od svoje mladosti dalje.«
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
Torej ko je Jezus slišal te besede, mu je rekel: »Vendarle ti manjka ena stvar. Prodaj vse, kar imaš in razdeli revnim in imel boš zaklad v nebesih in pridi, hodi za menoj.«
23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
In ko je oni to slišal, je bil zelo žalosten, kajti bil je zelo bogat.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
In ko je Jezus videl, da je bil zelo žalosten, je rekel: »Kako težko bodo tisti, ki imajo bogastva, vstopili v Božje kraljestvo!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Kajti lažje je za kamelo, da gre skozi šivankino uho, kakor za bogataša vstopiti v Božje kraljestvo.«
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
Tisti pa, ki so to slišali, so rekli: »Kdo je potem lahko rešen?«
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
In rekel je: »Stvari, ki so nemogoče z ljudmi, so mogoče z Bogom.«
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
Potem je Peter rekel: »Glej! Vse smo zapustili in ti sledili.«
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
In rekel jim je: »Resnično, povem vam: ›Ni človeka, ki je zapustil hišo ali starše ali brate ali ženo ali otroke zaradi Božjega kraljestva,
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
Potem je k sebi vzel dvanajstere in jim rekel: »Glejte, mi gremo gor v Jeruzalem in vse besede, ki so glede Sina človekovega napisane po prerokih, se bodo dovršile.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
Kajti izročen bo poganom in bo zasmehovan in hudobno tretiran ter opljuvan,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
pa tudi bičali ga bodo in usmrtili in tretji dan bo ponovno vstal.«
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
Oni pa niso razumeli nobene od teh besed in ta govor je bil skrit pred njimi niti niso razumeli besed, ki so bile izgovorjene.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
In pripetilo se je, da ko je prišel blizu Jerihe, da je ob poti sedèl nek slepi mož ter beračil.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
In ko je slišal iti mimo množico, je vprašal, kaj je to pomenilo.
37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
In povedali so mu, da gre mimo Jezus Nazarečan.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
In ta je zavpil, rekoč: »Jezus, ti Davidov Sin, usmili se me.«
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Tisti pa, ki so hodili spredaj, so ga ošteli, da naj molči, toda on je bolj in bolj vpil: » Ti, Davidov Sin, usmili se me.«
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
In Jezus se je ustavil ter ukazal, naj bo priveden k njemu in ko je ta prišel bliže, ga je vprašal,
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
rekoč: »Kaj hočeš, da naj ti storim?« On pa je rekel: »Gospod, da lahko prejmem svoj vid.«
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
Jezus mu je rekel: »Prejmi svoj vid, tvoja vera te je rešila.«
43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
In takoj je prejel svoj vid in mu sledil ter proslavljal Boga. In ko so vsi ljudje to videli, so dali hvalo Bogu.
