Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
Potem je rekel učencem: »Ni mogoče, da prestopki ne bi prišli, toda gorje tistemu, po katerem bodo prišli!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
Bolje bi bilo zanj, da bi bil mlinski kamen obešen okoli njegovega vratu, on sam pa vržen v morje, kakor da bi pohujšal enega od teh malčkov.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Pazite se: ›Če se tvoj brat prekrši zoper tebe, ga oštej; če pa se pokesa, mu odpusti.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
In če se sedemkrat dnevno prekrši zoper tebe in se sedemkrat dnevno ponovno obrne k tebi, rekoč: ›Kesam se, ‹ mu boš odpustil.‹«
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
In apostoli so rekli Gospodu: »Povečaj našo vero.«
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
Gospod pa je rekel: »Če bi imeli vero kakor zrno gorčičnega semena, bi lahko rekli temu drevesu črne murve: ›Bodi izruvana s korenino in bodi posajena v morje‹ in bi vam bila pokorna.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
Toda kdo izmed vas, ki ima služabnika, ki orje ali pase živino, mu bo v kratkem, ko pride iz polja, rekel: ›Pojdi in sedi k obedu?‹
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
In ali mu ne bo raje rekel: ›Pripravi mi nekaj, da bom lahko večerjal in se opaši ter mi strezi, dokler se ne najem in napijem, potem pa boš ti jedel in pil?‹
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Mar se bo zahvalil temu služabniku, ker je storil stvari, ki so mu bile ukazane? Menim, da ne.
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Tako tudi vi, ko boste naredili vse te stvari, ki so vam ukazane, recite: ›Nekoristni služabniki smo. Naredili smo to, kar je bila naša dolžnost, da storimo.‹«
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
In pripetilo se je, ko je šel v Jeruzalem, da je šel čez sredo Samarije in Galileje.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
In ko je vstopil v neko vas, ga je tam srečalo deset mož, ki so bili gobavi, ki so stali daleč stran
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
in povzdignili so svoje glasove ter rekli: »Jezus, Učitelj, usmili se nas.«
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
In ko jih je zagledal, jim je rekel: »Pojdite, pokažite se duhovnikom.« In pripetilo se je, da ko so šli, so bili očiščeni.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
In ko je eden izmed njih videl, da je bil ozdravljen, se je obrnil nazaj in z močnim glasom slavil Boga
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
in pri njegovih stopalih je padel dol na svoj obraz in mu dal zahvalo; in ta je bil Samarijan.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
In Jezus odgovori ter reče: »Mar ni bilo tu deset očiščenih? Toda kje je onih devet?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Nikogar ni najti, ki bi se vrnil, da izroči slavo Bogu, razen tega tujca.«
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
In rekel mu je: »Vstani, pojdi svojo pot, tvoja vera te je naredila zdravega.«
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
In ko so ga farizeji povprašali, kdaj naj bi prišlo Božje kraljestvo, jim je odgovoril in rekel: »Božje kraljestvo ne prihaja z opazovanjem,
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
tudi ne bodo rekli: ›Glejte, tukaj!‹ ali: ›Glejte tam!‹ kajti glejte, Božje kraljestvo je znotraj vas.«
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
Učencem pa je rekel: »Prišli bodo dnevi, ko boste želeli videti enega izmed dni Sina človekovega, pa ga ne boste videli.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
In govorili vam bodo: ›Glejte tukaj‹ ali: ›Glejte tam.‹ Ne hodite za njimi niti jim ne sledite.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
Kajti kakor bliskanje, ki zasveti iz enega konca pod nebom, sveti do drugega konca pod nebom, tako bo tudi Sin človekov na svoj dan.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
Toda najprej mora pretrpeti mnoge stvari in biti zavržen od tega rodu.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
In kakor je bilo v Noetovih dneh, takó bo tudi v dneh Sina človekovega.
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
Jedli so, pili, poročali so žene, dane so bile v zakon, vse do dne, ko je Noe vstopil v barko in je prišla poplava ter jih vse uničila.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
Podobno bo, kot je bilo v Lotovih dneh; jedli so, pili, kupovali, prodajali, sadili, zidali;
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
toda istega dne, ko je Lot odšel iz Sódome, sta z neba deževala ogenj in žveplo ter jih vse uničila.
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
Točno takó bo na dan, ko se razodene Sin človekov.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
Na tisti dan naj tisti, ki bo na hišni strehi in njegove stvari v hiši, ne pride dol, da jih vzame proč; in kdor je na polju, naj se prav tako ne vrača nazaj.
32 Помнете Лотовата жена!
Spomnite se Lotove žene.
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Kdorkoli si bo prizadeval rešiti svoje življenje, ga bo izgubil; kdorkoli pa bo izgubil svoje življenje, ga bo ohranil.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
Povem vam, v tej noči bosta dva človeka na eni postelji; eden bo vzet, drugi pa puščen.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
Dve ženski bosta skupaj mleli; ena bo vzeta, druga pa puščena.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
Dva moža bosta na polju; eden bo vzet, drugi pa puščen.«
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
In odgovorili so mu ter rekli: »Kje, Gospod?« In on jim je rekel: »Kjerkoli je telo, tam bodo orli zbrani skupaj.«
