Лука 17
1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
Then he said to his disciples: It is impossible that causes of offense should not come; but alas for him by whom they come!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
It would be better for him that a millstone were hung about his neck, and he were thrown into the sea, than that he should cause one of these little ones to sin.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
Take heed to yourselves; if your brother sin against you, rebuke him; and if he repent, forgive him.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
And if he sin against you seven times in a day, and seven times in a day turn again to you and say, I repent, you shall forgive him.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
And the apostles said to the Lord: Increase our faith.
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
And the Lord said: If you had faith like a grain of mustard, you might say to this sycamine-tree, Be uprooted, and be planted in the sea, and it should obey you.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
Which of you that has a servant plowing, or feeding a flock, will say to him immediately, when he comes in from the field, Go and recline at table?
8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
But will he not say to him, Make ready my supper, and gird yourself, and serve me, till I have eaten and drunk; and afterward, you shall eat and drink?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
Does he thank that servant, because he did what was commanded? I think not.
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
So also you, when you shall have done all things that you arc commanded to do, say, We are unprofitable servants; for we have done what was our duty to do.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
And it came to pass, as he was journeying to Jerusalem, that he passed through the midst of Samaria and Galilee.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
And as he entered a certain village, there met him ten men that were lepers, who stood at a distance.
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
And they lifted up their voice, saying: Jesus, Master, have mercy on us.
14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
And when he saw them, he said to them: Go, show yourselves to the priests. And it came to pass, that, as they went, they were made clean.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
But, one of them, seeing that he was restored to health, turned back, and, with a loud voice, glorified God.
16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
And he fell on his face at his feet, and gave him thanks; and he was a Samaritan.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
And Jesus answered and said: Were not the ten cleansed? but where are the nine?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
Were there none found to return and give glory to God, but this one of another race?
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
And he said to him: Arise, and go; your faith has saved you.
20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
And being asked by the Pharisees, when the kingdom of God should come, he answered them and said: The kingdom of God comes not so as to attract attention;
21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
nor shall it be said, Lo here! or Lo there! for, behold, the kingdom of God is among you.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
And he said to his disciples: The days will come, when you will desire to see one of the days of the Son of man, and shall not see it.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
And they shall say to you, Lo here! or Lo there! go not after them, nor follow them.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
For as the lightning that flashes out of one part under heaven, shines to another part under heaven, so shall the Son of man be in his day.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
But first he must suffer many things, and be rejected by this generation.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
And as it was in the days of Noah, so shall it be also in the days of the Son of man.
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
They ate, they drank, they married, they were given in marriage, till the day in which Noah entered the ark, and the flood came and destroyed them all.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
In like manner also, as it was in the days of Lot: they ate, they drank, they bought, they sold, they planted, they builded;
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,
but in the day in which Lot went out of Sodom, it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed them all.
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
Even thus shall it be in the day in which the Son of man is revealed.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
In that day, let not him that is on the house-top, and whose goods are in the house, come down to take them away. Likewise, he that is in the field, let him not turn back.
32 Помнете Лотовата жена!
Remember Lot’s wife.
33 Който иска да спечели живота(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
Whoever will seek to save his life, shall lose it; and whoever will lose his life, shall save it.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
I say to you, on that night two men shall be in one bed; the one shall be taken, and the other left.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
Two women shall be grinding together; the one shall be taken, and the other left.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
Two men shall be in the field; the one shall be taken, and the other left.
37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
And they answered and said to him. Where, Lord? And he said to them: Where the body is, there will the vultures be gathered.
