Лука 15
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
Then drew near unto him all the publicans and sinners for to hear him.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
And the Pharisees and scribes murmured, saying, This man receiveth sinners, and eateth with them.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
And he spake this parable unto them, saying,
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
What man of you, having an hundred sheep, if he lose one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
And when he hath found [it], he layeth [it] on his shoulders, rejoicing.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
And when he cometh home, he calleth together [his] friends and neighbours, saying unto them, Rejoice with me; for I have found my sheep which was lost.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
I say unto you, that likewise joy shall be in heaven over one sinner that repenteth, more than over ninety and nine just persons, which need no repentance.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
Either what woman having ten pieces of silver, if she lose one piece, doth not light a candle, and sweep the house, and seek diligently till she find [it]?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
And when she hath found [it], she calleth [her] friends and [her] neighbours together, saying, Rejoice with me; for I have found the piece which I had lost.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
Likewise, I say unto you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner that repenteth.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
And he said, A certain man had two sons:
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
And the younger of them said to [his] father, Father, give me the portion of goods that falleth [to me]. And he divided unto them [his] living.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
And not many days after the younger son gathered all together, and took his journey into a far country, and there wasted his substance with riotous living.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
And when he had spent all, there arose a mighty famine in that land; and he began to be in want.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
And he went and joined himself to a citizen of that country; and he sent him into his fields to feed swine.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
And he would fain have filled his belly with the husks that the swine did eat: and no man gave unto him.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
And when he came to himself, he said, How many hired servants of my father’s have bread enough and to spare, and I perish with hunger!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
I will arise and go to my father, and will say unto him, Father, I have sinned against heaven, and before thee,
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
And am no more worthy to be called thy son: make me as one of thy hired servants.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
And he arose, and came to his father. But when he was yet a great way off, his father saw him, and had compassion, and ran, and fell on his neck, and kissed him.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
And the son said unto him, Father, I have sinned against heaven, and in thy sight, and am no more worthy to be called thy son.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
But the father said to his servants, Bring forth the best robe, and put [it] on him; and put a ring on his hand, and shoes on [his] feet:
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
And bring hither the fatted calf, and kill [it]; and let us eat, and be merry:
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
For this my son was dead, and is alive again; he was lost, and is found. And they began to be merry.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
Now his elder son was in the field: and as he came and drew nigh to the house, he heard musick and dancing.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
And he called one of the servants, and asked what these things meant.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
And he said unto him, Thy brother is come; and thy father hath killed the fatted calf, because he hath received him safe and sound.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
And he was angry, and would not go in: therefore came his father out, and intreated him.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
And he answering said to [his] father, Lo, these many years do I serve thee, neither transgressed I at any time thy commandment: and yet thou never gavest me a kid, that I might make merry with my friends:
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
But as soon as this thy son was come, which hath devoured thy living with harlots, thou hast killed for him the fatted calf.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
And he said unto him, Son, thou art ever with me, and all that I have is thine.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
It was meet that we should make merry, and be glad: for this thy brother was dead, and is alive again; and was lost, and is found.
