Лука 14

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

And it came to pass, as he went into the house of one of the chief Pharisees to eat bread on the sabbath day, that they watched him.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

And, behold, there was a certain man before him which had the dropsy.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

And Jesus answering spake unto the lawyers and Pharisees, saying, Is it lawful to heal on the sabbath day?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

And they held their peace. And he took [him], and healed him, and let him go;

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

And answered them, saying, Which of you shall have an ass or an ox fallen into a pit, and will not straightway pull him out on the sabbath day?

6 И не можаха да отговорят на това.

And they could not answer him again to these things.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

And he put forth a parable to those which were bidden, when he marked how they chose out the chief rooms; saying unto them,

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

When thou art bidden of any [man] to a wedding, sit not down in the highest room; lest a more honourable man than thou be bidden of him;

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

And he that bade thee and him come and say to thee, Give this man place; and thou begin with shame to take the lowest room.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

But when thou art bidden, go and sit down in the lowest room; that when he that bade thee cometh, he may say unto thee, Friend, go up higher: then shalt thou have worship in the presence of them that sit at meat with thee.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

For whosoever exalteth himself shall be abased; and he that humbleth himself shall be exalted.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Then said he also to him that bade him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends, nor thy brethren, neither thy kinsmen, nor [thy] rich neighbours; lest they also bid thee again, and a recompence be made thee.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when thou makest a feast, call the poor, the maimed, the lame, the blind:

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

And thou shalt be blessed; for they cannot recompense thee: for thou shalt be recompensed at the resurrection of the just.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

And when one of them that sat at meat with him heard these things, he said unto him, Blessed [is] he that shall eat bread in the kingdom of God.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Then said he unto him, A certain man made a great supper, and bade many:

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

And sent his servant at supper time to say to them that were bidden, Come; for all things are now ready.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

And they all with one [consent] began to make excuse. The first said unto him, I have bought a piece of ground, and I must needs go and see it: I pray thee have me excused.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them: I pray thee have me excused.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

And another said, I have married a wife, and therefore I cannot come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

So that servant came, and shewed his lord these things. Then the master of the house being angry said to his servant, Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in hither the poor, and the maimed, and the halt, and the blind.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

And the servant said, Lord, it is done as thou hast commanded, and yet there is room.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the lord said unto the servant, Go out into the highways and hedges, and compel [them] to come in, that my house may be filled.

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

For I say unto you, That none of those men which were bidden shall taste of my supper.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

And there went great multitudes with him: and he turned, and said unto them,

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If any [man] come to me, and hate not his father, and mother, and wife, and children, and brethren, and sisters, yea, and his own life also, he cannot be my disciple.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

And whosoever doth not bear his cross, and come after me, cannot be my disciple.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

For which of you, intending to build a tower, sitteth not down first, and counteth the cost, whether he have [sufficient] to finish [it]?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Lest haply, after he hath laid the foundation, and is not able to finish [it], all that behold [it] begin to mock him,

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Saying, This man began to build, and was not able to finish.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Or what king, going to make war against another king, sitteth not down first, and consulteth whether he be able with ten thousand to meet him that cometh against him with twenty thousand?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is yet a great way off, he sendeth an ambassage, and desireth conditions of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So likewise, whosoever he be of you that forsaketh not all that he hath, he cannot be my disciple.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt [is] good: but if the salt have lost his savour, wherewith shall it be seasoned?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

It is neither fit for the land, nor yet for the dunghill; [but] men cast it out. He that hath ears to hear, let him hear.