Плач Еремиев 2

1 Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

Hono ʻikai ʻufiʻufi ʻe Sihova ʻae ʻofefine ʻo Saione ʻaki ʻae ʻao ʻi hono houhau! Pea fakahifo mei he langi ki māmani ʻae nāunau ʻo ʻIsileli, pea taʻemanatu ki hono tuʻunga vaʻe ʻi he ʻaho ʻo hono houhau!

2 Господ изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.

Kuo folo hifo ʻe Sihova ʻae ngaahi nofoʻanga ʻo Sēkope, pea naʻe ʻikai te ne manavaʻofa; kuo ne holoki hifo ʻi hono houhau ʻae ngaahi potu mālohi ʻoe ʻofefine ʻo Siuta; kuo ne hifo ʻakinautolu ki he kelekele: kuo ne fakaʻuliʻi ʻae puleʻanga mo e ngaahi houʻeiki ʻo ia.

3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

Kuo ne tutuʻu ʻi hono houhau lahi ʻae nifo kotoa pē ʻo ʻIsileli: kuo ne toʻo ʻa hono nima toʻomataʻu mei he ʻao ʻoe fili, pea ne vela kia Sēkope ʻo hangē ko e afi kakaha, ʻaia ʻoku fakaʻauha takatakai.

4 Запъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

Kuo ne teke ʻa ʻene kaufana ʻo hangē ha fili: naʻa ne tuʻu mai mo hono nima toʻomataʻu ʻo hangē ha fili, pea ne tāmateʻi ʻakinautolu kotoa pē naʻe hoihoifua ʻi he fale fehikitaki ʻoe ʻofefine ʻo Saione: naʻa ne lilingi hono houhau ʻo hangē ko e afi.

5 Господ стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

Naʻe hoko ʻa Sihova ke tatau mo e fili: kuo ne folo hifo ʻa ʻIsileli, kuo ne folo hifo ʻa hono ngaahi fale lelei kotoa pē: kuo ne maumauʻi ʻa hono ngaahi potu mālohi, pea kuo ne fakatupu ki he ʻofefine ʻo Saione ʻae mamahi mo e tangi.

6 Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

Pea kuo ne ʻave fakamālohi ʻa hono fale fehikitaki, ʻo hangē ko ha meʻa ʻoe ngoue: kuo ne fakaʻauha ʻae ngaahi potu ʻoe fakataha: kuo ngaohi ʻe Sihova ke ngalo ʻae ngaahi kātoanga mamafa mo e ngaahi ʻaho tapu ʻi Saione, pea kuo ne manuki ʻi hono houhau lahi ʻae tuʻi mo e taulaʻeiki.

7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

Kuo liʻaki ʻe Sihova ʻa hono feilaulauʻanga, kuo ne fehiʻa ki hono potu tapu, kuo ne tukuange ki he nima ʻoe fili ʻae ngaahi holisi ʻo hono ngaahi fale lelei; kuo nau mavava ʻi he fale ʻo Sihova, ʻo hangē ʻi he ʻaho ʻoe kātoanga mamafa.

8 Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

Kuo finangalo ʻa Sihova ke maumau ʻae ʻā ʻoe ʻofefine ʻo Saione: kuo ne falō ha afo, naʻe ʻikai te ne taʻofi hono nima mei he fakaʻauha: ko ia naʻa ne ngaohi ʻae tanu mo e ʻā ke tangi; naʻa nau fakaʻaʻau ki mui fakataha.

9 Портите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.

Kuo ngalo hifo ʻi he kelekele ʻa hono ngaahi matapā: kuo ne fesiʻi mo maumauʻi hono ngaahi ʻakau songo; ʻoku ʻi he kakai Senitaile ʻa hono tuʻi mo hono houʻeiki: ʻoku ʻikai ha fono: ko ʻene kau palōfita foki ʻoku ʻikai ke kei ʻilo ha meʻa hā mai meia Sihova.

10 Старейшините на сионовата дъщеря седят наземи и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

‌ʻOku nofo hifo ʻi he kelekele pea ʻoku longo pe ʻae kau mātuʻa ʻoe ʻofefine ʻo Saione: kuo nau pani efu ʻa honau ʻulu; kuo nau fakavala ʻaki ʻakinautolu ʻae tauangaʻa: ko e kau tāupoʻou ʻo Selūsalema ʻoku nau fakatōmapeʻe honau ʻulu ʻo aʻu ki he kelekele.

11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

‌ʻOku vaivai ʻi he loʻimata ʻa hoku mata, ʻoku ngaue hoku fatu, ʻoku lilingi hoku ʻate ki he kelekele, ko e meʻa ʻi he fakaʻauha ʻae ʻofefine ʻo hoku kakai; koeʻuhi ʻoku pongia ʻae tamaiki mo e kau valevale ʻi he ngaahi hala ʻoe kolo.

12 Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

‌ʻOku nau pehē ki heʻenau ngaahi faʻē, “Kofaʻā ʻae koane mo e uaine?” ʻI heʻenau pongia ʻo hangē ko e kau kafo ʻi he hala ʻoe kolo, ʻi he ʻaho ko ia, ʻaia naʻe lilingi ai ʻa honau laumālie ki he fatafata ʻo ʻenau ngaahi faʻē.

13 Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо! Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

Ko e hā te u ʻatu ke fakamoʻoni kiate koe? Ko e hā te u fakatātā ʻaki kiate koe ʻe ʻofefine ʻo Selūsalema? Ko e hā te u fakatatau mo koe, koeʻuhi ke u fakafiemālieʻi koe ʻe ʻofefine ʻo Saione? He ko hoʻo maumau ʻoku lahi ʻo hangē ko e lahi: ko hai ʻe fakamoʻui koe?

14 Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

Kuo ʻilo ʻe hoʻo kau palōfita ʻae ngaahi meʻa vaʻinga mo vale koeʻuhi ko koe: pea naʻe ʻikai te nau fakahā hoʻo kovi koeʻuhi ke fakaʻafeʻi hoʻo pōpula; ka kuo nau ʻilo koeʻuhi ko koe ʻae ngaahi kikite loi, mo ngaahi meʻa fakahē.

15 Всички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват, и кимват с главите си поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на Красотата, и, Града, за който цял свят се радва?

‌ʻOku pasi kiate koe ʻakinautolu kotoa pē ʻoku ʻalu ange; ʻoku nau ʻisa mo kalokalo honau ʻulu ki he ʻofefine ʻo Selusalema, ʻo nau pehē, “Ko eni koā ʻae kolo ʻaia ʻoku ui ʻe he kakai ko e toulekeleka haohaoa, ko e fiefiaʻanga ʻo māmani kotoa pē?”

16 Всичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си, и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

Kuo fakamanga honau ngutu kiate koe ʻe ho kau fili kotoa pē: ʻoku nau ʻisa pea fengaiʻitaki ʻae nifo: ʻonau pehē, “Kuo tau folo hifo ia: ko e moʻoni ko eni ʻae ʻaho naʻa tau ʻamanaki ki ai kuo tau ʻilo, kuo tau mamata ai.”

17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

Kuo fai ʻe Sihova ʻaia naʻa ne filioʻi; kuo ne fakamoʻoni ki heʻene folofola ʻaia naʻa ne fekau ʻi he ngaahi ʻaho ʻi muʻa: kuo ne holoki hifo, pea naʻe ʻikai te ne manavaʻofa; pea kuo ne pule ke fiefia ho fili kiate koe, kuo ne fokotuʻu ki ʻolunga ʻae nifo ʻo ho kau fili.

18 Сърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; за да не изсъхва зеницата на окото ти.

Naʻe tangi honau loto kia Sihova, ʻE ʻā ʻoe ʻofefine ʻo Saione, tuku ke tafe hifo ʻae ngaahi loʻimata ʻi he ʻaho mo e pō, ʻo hangē ha vaitafe: ʻoua naʻa ke malolō; ke ʻoua naʻa tuku ʻe ho kanoʻi mata.

19 Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.

Tuʻu hake, pea ke kalanga ʻi he pō, ʻi he kamataʻanga ʻoe ngaahi leʻo, huaʻi ho loto ʻo hangē ko e vai ʻi he ʻao ʻoe fofonga ʻoe ʻEiki: hiki hake ho nima kiate ia koeʻuhi ke moʻui ʻa hoʻo tamaiki iiki, ʻaia ʻoku mate fiekaia, ʻi he muʻa hala kotoa pē.

20 Виж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

“ʻE ʻEiki ke ke vakai pea tokanga kiate kinautolu kuo ke fai pehē ki ai. ʻE kai ʻe he kau fefine ʻa honau fua, mo e tamaiki, ʻoku hanga pe taha ʻa honau lōloa? ʻE mate tāmateʻi, ʻae taulaʻeiki mo e palōfita ʻi he fale tapu ʻo Sihova?

21 Дете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

“ʻAe kakai talavou mo e mātuʻa ʻoku nau tokoto ʻi he kelekele ʻi he ngaahi hala: kuo tō ʻi he heletā ʻeku kau tāupoʻou mo ʻeku kau talavou: kuo ke tāmateʻi ʻakinautolu ʻi he ʻaho ʻo ho houhau; kuo ke tāmateʻi pea ʻikai manavaʻofa.

22 Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

Kuo ke uiuiʻi ʻae ngaahi fakamanavahē ke kāpui au, ʻo hangē ʻi ha ʻaho mamafa, ko ia naʻe ʻikai siʻi ke hao pe toe ha niʻihi ʻi he ʻaho ʻoe houhau ʻo Sihova: ʻakinautolu naʻe fakakofuʻi mo tauhiʻi ʻeau kuo fakaʻauha ʻe he fili.