Йоан 6
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
After these things Jesus went over the sea of Galilee, which is that of Tiberias.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
And a great multitude followed him, because they saw the miracles which he did on them that were diseased.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
Jesus therefore went up into a mountain, and there he sat with his disciples.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
Now the pasch, the festival day of the Jews, was near at hand.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
When Jesus therefore had lifted up his eyes, and seen that a very great multitude cometh to him, he said to Philip: Whence shall we buy bread, that these may eat?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
And this he said to try him; for he himself knew what he would do.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
Philip answered him: Two hundred pennyworth of bread is not sufficient for them, that every one may take a little.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
One of his disciples, Andrew, the brother of Simon Peter, saith to him:
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
There is a boy here that hath five barley loaves, and two fishes; but what are these among so many?
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
Then Jesus said: Make the men sit down. Now there was much grass in the place. The men therefore sat down, in number about five thousand.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
And Jesus took the loaves: and when he had given thanks, he distributed to them that were set down. In like manner also of the fishes, as much as they would.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
And when they were filled, he said to his disciples: Gather up the fragments that remain, lest they be lost.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
They gathered up therefore, and filled twelve baskets with the fragments of the five barley loaves, which remained over and above to them that had eaten.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
Now those men, when they had seen what a miracle Jesus had done, said: This is of a truth the prophet, that is to come into the world.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Jesus therefore, when he knew that they would come to take him by force, and make him king, fled again into the mountain himself alone.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
And when evening was come, his disciples went down to the sea.
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
And when they had gone up into a ship, they went over the sea to Capharnaum; and it was now dark, and Jesus was not come unto them.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
And the sea arose, by reason of a great wind that blew.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
When they had rowed therefore about five and twenty or thirty furlongs, they see Jesus walking upon the sea, and drawing nigh to the ship, and they were afraid.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
But he saith to them: It is I; be not afraid.
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
They were willing therefore to take him into the ship; and presently the ship was at the land to which they were going.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
The next day, the multitude that stood on the other side of the sea, saw that there was no other ship there but one, and that Jesus had not entered into the ship with his disciples, but that his disciples were gone away alone.
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
But other ships came in from Tiberias; nigh unto the place where they had eaten the bread, the Lord giving thanks.
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
When therefore the multitude saw that Jesus was not there, nor his disciples, they took shipping, and came to Capharnaum, seeking for Jesus.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
And when they had found him on the other side of the sea, they said to him: Rabbi, when camest thou hither?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
Jesus answered them, and said: Amen, amen I say to you, you seek me, not because you have seen miracles, but because you did eat of the loaves, and were filled.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
Labour not for the meat which perisheth, but for that which endureth unto life everlasting, which the Son of man will give you. For him hath God, the Father, sealed. (aiōnios g166)
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
They said therefore unto him: What shall we do, that we may work the works of God?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
Jesus answered, and said to them: This is the work of God, that you believe in him whom he hath sent.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
They said therefore to him: What sign therefore dost thou shew, that we may see, and may believe thee? What dost thou work?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
Our fathers did eat manna in the desert, as it is written: He gave them bread from heaven to eat.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
Then Jesus said to them: Amen, amen I say to you; Moses gave you not bread from heaven, but my Father giveth you the true bread from heaven.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
For the bread of God is that which cometh down from heaven, and giveth life to the world.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
They said therefore unto him: Lord, give us always this bread.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
And Jesus said to them: I am the bread of life: he that cometh to me shall not hunger: and he that believeth in me shall never thirst.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
But I said unto you, that you also have seen me, and you believe not.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
All that the Father giveth to me shall come to me; and him that cometh to me, I will not cast out.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
Because I came down from heaven, not to do my own will, but the will of him that sent me.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
Now this is the will of the Father who sent me: that of all that he hath given me, I should lose nothing; but should raise it up again in the last day.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
And this is the will of my Father that sent me: that every one who seeth the Son, and believeth in him, may have life everlasting, and I will raise him up in the last day. (aiōnios g166)
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
The Jews therefore murmured at him, because he had said: I am the living bread which came down from heaven.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
And they said: Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How then saith he, I came down from heaven?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
Jesus therefore answered, and said to them: Murmur not among yourselves.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
No man can come to me, except the Father, who hath sent me, draw him; and I will raise him up in the last day.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
It is written in the prophets: And they shall all be taught of God. Every one that hath heard of the Father, and hath learned, cometh to me.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Not that any man hath seen the Father; but he who is of God, he hath seen the Father.
Amen, amen I say unto you: He that believeth in me, hath everlasting life. (aiōnios g166)
48 Аз съм хлябът на живота.
I am the bread of life.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
Your fathers did eat manna in the desert, and are dead.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
This is the bread which cometh down from heaven; that if any man eat of it, he may not die.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
I am the living bread which came down from heaven. If any man eat of this bread, he shall live for ever; and the bread that I will give, is my flesh, for the life of the world. (aiōn g165)
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
The Jews therefore strove among themselves, saying: How can this man give us his flesh to eat?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Then Jesus said to them: Amen, amen I say unto you: Except you eat the flesh of the Son of man, and drink his blood, you shall not have life in you.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
He that eateth my flesh, and drinketh my blood, hath everlasting life: and I will raise him up in the last day. (aiōnios g166)
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
For my flesh is meat indeed: and my blood is drink indeed.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
He that eateth my flesh, and drinketh my blood, abideth in me, and I in him.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
As the living Father hath sent me, and I live by the Father; so he that eateth me, the same also shall live by me.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
This is the bread that came down from heaven. Not as your fathers did eat manna, and are dead. He that eateth this bread, shall live for ever. (aiōn g165)
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
These things he said, teaching in the synagogue, in Capharnaum.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Many therefore of his disciples, hearing it, said: This saying is hard, and who can hear it?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
But Jesus, knowing in himself, that his disciples murmured at this, said to them: Doth this scandalize you?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
If then you shall see the Son of man ascend up where he was before?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
It is the spirit that quickeneth: the flesh profiteth nothing. The words that I have spoken to you, are spirit and life.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
But there are some of you that believe not. For Jesus knew from the beginning, who they were that did not believe, and who he was, that would betray him.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
And he said: Therefore did I say to you, that no man can come to me, unless it be given him by my Father.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
After this many of his disciples went back; and walked no more with him.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Then Jesus said to the twelve: Will you also go away?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
And Simon Peter answered him: Lord, to whom shall we go? thou hast the words of eternal life. (aiōnios g166)
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
And we have believed and have known, that thou art the Christ, the Son of God.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
Jesus answered them: Have not I chosen you twelve; and one of you is a devil?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Now he meant Judas Iscariot, the son of Simon: for this same was about to betray him, whereas he was one of the twelve.
