Йоан 5
1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
After these things was a festival day of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
Now there is at Jerusalem a pond, called Probatica, which in Hebrew is named Bethsaida, having five porches.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
In these lay a great multitude of sick, of blind, of lame, of withered; waiting for the moving of the water.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
And an angel of the Lord descended at certain times into the pond; and the water was moved. And he that went down first into the pond after the motion of the water, was made whole, of whatsoever infirmity he lay under.
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
And there was a certain man there, that had been eight and thirty years under his infirmity.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
Him when Jesus had seen lying, and knew that he had been now a long time, he saith to him: Wilt thou be made whole?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
The infirm man answered him: Sir, I have no man, when the water is troubled, to put me into the pond. For whilst I am coming, another goeth down before me.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
Jesus saith to him: Arise, take up thy bed, and walk.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
And immediately the man was made whole: and he took up his bed, and walked. And it was the sabbath that day.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
The Jews therefore said to him that was healed: It is the sabbath; it is not lawful for thee to take up thy bed.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
He answered them: He that made me whole, he said to me, Take up thy bed, and walk.
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
They asked him therefore: Who is that man who said to thee, Take up thy bed, and walk?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
But he who was healed, knew not who it was; for Jesus went aside from the multitude standing in the place.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
Afterwards, Jesus findeth him in the temple, and saith to him: Behold thou art made whole: sin no more, lest some worse thing happen to thee.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
The man went his way, and told the Jews, that it was Jesus who had made him whole.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
Therefore did the Jews persecute Jesus, because he did these things on the sabbath.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
But Jesus answered them: My Father worketh until now; and I work.
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
Hereupon therefore the Jews sought the more to kill him, because he did not only break the sabbath, but also said God was his Father, making himself equal to God.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
Then Jesus answered, and said to them: Amen, amen, I say unto you, the Son cannot do any thing of himself, but what he seeth the Father doing: for what things soever he doth, these the Son also doth in like manner.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
For the Father loveth the Son, and sheweth him all things which himself doth: and greater works than these will he shew him, that you may wonder.
21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
For as the Father raiseth up the dead, and giveth life: so the Son also giveth life to whom he will.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
For neither doth the Father judge any man, but hath given all judgment to the Son.
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
That all men may honour the Son, as they honour the Father. He who honoureth not the Son, honoureth not the Father, who hath sent him.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios g166)
Amen, amen I say unto you, that he who heareth my word, and believeth him that sent me, hath life everlasting; and cometh not into judgment, but is passed from death to life. (aiōnios g166)
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
Amen, amen I say unto you, that the hour cometh, and now is, when the dead shall hear the voice of the Son of God, and they that hear shall live.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
For as the Father hath life in himself, so he hath given the Son also to have life in himself:
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
And he hath given him power to do judgment, because he is the Son of man.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
Wonder not at this; for the hour cometh, wherein all that are in the graves shall hear the voice of the Son of God.
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
And they that have done good things, shall come forth unto the resurrection of life; but they that have done evil, unto the resurrection of judgment.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
I cannot of myself do any thing. As I hear, so I judge: and my judgment is just; because I seek not my own will, but the will of him that sent me.
31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
If I bear witness of myself, my witness is not true.
32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
There is another that beareth witness of me; and I know that the witness which he witnesseth of me is true.
33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
You sent to John, and he gave testimony to the truth.
34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
But I receive not testimony from man: but I say these things, that you may be saved.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
He was a burning and a shining light: and you were willing for a time to rejoice in his light.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
But I have a greater testimony than that of John: for the works which the Father hath given me to perfect; the works themselves, which I do, give testimony of me, that the Father hath sent me.
37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
And the Father himself who hath sent me, hath given testimony of me: neither have you heard his voice at any time, nor seen his shape.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
And you have not his word abiding in you: for whom he hath sent, him you believe not.
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios g166)
Search the scriptures, for you think in them to have life everlasting; and the same are they that give testimony of me. (aiōnios g166)
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
And you will not come to me that you may have life.
41 От човеци слава не приемам;
I receive glory not from men.
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
But I know you, that you have not the love of God in you.
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
I am come in the name of my Father, and you receive me not: if another shall come in his own name, him you will receive.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
How can you believe, who receive glory one from another: and the glory which is from God alone, you do not seek?
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
Think not that I will accuse you to the Father. There is one that accuseth you, Moses, in whom you trust.
46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
For if you did believe Moses, you would perhaps believe me also; for he wrote of me.
47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
But if you do not believe his writings, how will you believe my words?
