Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Pea naʻe toki tali ʻe Siope, ʻo ne pehē,
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
ʻOku ou ʻilo ʻoku pehē moʻoni ia ka ʻe tonuhia fēfē ʻae tangata ʻi he ʻao ʻoe ʻOtua?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Kapau te na alea, mo ia, ʻe ʻikai te ne faʻa talia ʻe ia ha taha ʻi he meʻa ʻe afe.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
ʻOku poto ia ʻi loto, pea lahi ʻi he mālohi: ko hai kuo ne fakaangatuʻu ia kiate ia, pea monūʻia?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Ko ia ia ʻoku ne hiki ʻae ngaahi moʻunga, kae ʻikai ke nau ʻilo: ʻoku ne fulihi ia ʻi hono houhau.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
ʻOku ne luluʻi ʻae fonua mei hono potu, pea ʻoku ngalulululu hono ngaahi pou.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
ʻOku ne fekauʻi ʻae laʻā, pea ʻikai ʻalu hake ia; pea ne tāpuni hake ʻae ngaahi fetuʻu.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
ʻOku ne folahi atu tokotaha pē ʻae ngaahi langi, pea ʻoku ne hāʻele ʻi he ngaahi peau ʻoe tahi.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
ʻOku ne ngaohi ʻa ʻAakitulio, mo Olioni, mo Peliatisi, pea mo e ngaahi potu ki he feituʻu tonga.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
ʻOku ne fai ʻae ngaahi meʻa lahi ʻo taʻefaʻaʻilo; ʻio, ko e ngaahi meʻa mana ʻoku taʻefaʻalaua.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Vakai, ʻoku hāʻele ia ʻi hoku tafaʻaki, ka ʻoku ʻikai te u mamata ki ai: ʻoku ne hāʻele atu foki ka ʻoku ʻikai te u ʻiloʻi ia.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Vakai, ʻoku ne toʻo atu, ko hai ʻe faʻa taʻofi ia? Ko hai ʻe pehē kiate ia, ‘Ko e hā ʻoku ke fai?’
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
“Kapau ʻe ʻikai taʻofi ʻe he ʻOtua ki hono houhau, ʻe mapelu ki lalo ʻiate ia ʻae kau tokoni fielahi.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
Kae fēfē ai ʻeku talia ia ʻeau, pea u fili ʻeku ngaahi lea ke alea mo ia?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
ʻAia ʻe ʻikai te u talia, ʻoka ne u māʻoniʻoni, ka te u hū tāumaʻu ki hoku Fakamaau.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Ka ne u ui, pea talia ia; kae ʻikai te u tui kuo ne ongoʻi hoku leʻo.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
He ʻoku ne haʻaki au ʻaki ʻae afā, pea ne fakalahi ʻeku lavea taʻehanoʻuhinga.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
ʻOku ʻikai tuku ʻe ia ke u mānava, ka ʻoku ne fakapito au ʻaki ʻae mamahi.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Kapau te u lea ki he mālohi, vakai, ʻoku māfimafi ia: pe ki he fakamaau, ‘ko hai te ne fakamoʻoni kiate au?’
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Kapau te u fakatonuhiaʻi au, pea tā ʻe fakahalaʻi au ʻe hoku ngutu ʻoʻoku; pē te u pehē ʻoku ou haohaoa, ʻe fakamoʻoni ia ki heʻeku halaia.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
Neongo ʻa ʻeku haohaoa, ka ʻe ʻikai te u ʻilo ki hoku loto: te u fehiʻa ʻeau pē ki heʻeku moʻui.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
“Ko e meʻa ni pē taha, ʻoku ou fakamoʻoni ki ai, ʻOku ne fakaʻauha ʻae haohaoa mo e angahala.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Kapau ʻe fakafokifā pē ʻae taaʻi ʻe he fakamamahi, ʻe kata ʻe ia ʻi he ʻahiʻahiʻi ʻoe taʻeangahala.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Kuo tuku ʻae fonua ki he nima ʻoe angahala: ʻoku ne ʻufiʻufi ʻae mata ʻo hono kau fakamāu; ka ʻikai, pea kofaa, pe ko hai ia?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
“ʻOku vave eni ʻa hoku ngaahi ʻaho ʻi he tangata fekau: ʻoku puna atu ia, ʻoku ʻikai ʻilo ʻe ia ha lelei.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Kuo mole ia ʻo hangē ko e ngaahi vaka ngaholo: ʻo hangē ko e ʻikale ʻoku fakavave ki he kai.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Kapau te u pehē, ‘Te u fakangaloʻi ʻa ʻeku mamahi, te u siʻaki ʻeku māfasia, ʻo fakafiemālieʻi au:’
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
Tā te u ilifia ʻi heʻeku ngaahi mamahi fulipē, ʻoku ou ʻilo ʻe ʻikai te ke fakatonuhiaʻi au.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Kapau ʻoku ou angakovi, pea tā ʻoku kei taʻeʻaonga pe ʻeku ngāue?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
He kapau te u kaukau au ʻi he vai ʻuha hinehina, ʻo ngaohi ke maʻa ʻaupito hoku nima;
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Ka te ke lī au ki he pelepela, pea ʻe fakaliliʻa kiate au ʻa hoku ngaahi kofu ʻoʻoku.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
He ʻoku ʻikai ko e tangata ia, ʻo hangē ko au, koeʻuhi ke u talia ia, pea kema fakataha ʻi he fakamaau.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Pea ʻoku ʻikai ha tangata fakalelei ʻi homa vahaʻa, ke ne hili hono nima kiate kimaua fakatouʻosi.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
Ke toʻo ʻe ia ʻene meʻa tā ʻiate au, pea ʻoua naʻa fakailifiaʻi au ʻe heʻene manavahē:
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Te u toki lea ai, ʻo taʻemanavahē kiate ia; ka ʻoku ʻikai te u pehē eni.
