Йов 3

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Pea hili ia naʻe mafaʻa ʻae ngutu ʻo Siope, ʻo ne lauʻikoviʻi ʻa hono ʻaho.

2 Иов, проговаряйки, рече:

Pea lea ʻa Siope, ʻo ne pehē,

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

“Ke ʻauha ʻae ʻaho naʻe fanauʻi ai au, mo e pō ko ia naʻe kalanga ai, ‘Kuo fanauʻi ʻae tama tangata.’

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Ke fakapoʻuli ʻae ʻaho ko ia; ke ʻoua naʻa tokanga ki ai ʻae ʻOtua mei ʻolunga, pea ʻoua naʻa ulo ai ʻae maama.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Ke maʻu ia ʻe he fakapoʻuli mo e ʻata ʻoe mate; ke heka maʻu ki ai ʻae ʻao matolu; ke fakailifia ia ʻe he fakapoʻuli ʻoe ʻaho.

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Ke ʻohofi ʻae pō ko ia ʻe he fakapoʻuli matolu; ke ʻoua naʻa fakahoko ia ki he ngaahi ʻaho ʻoe taʻu, pe kau ia ʻi he lau ʻoe ngaahi māhina.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

‌ʻIo, ke lala ʻae pō ko ia, ke ʻoua naʻa ʻi ai ha leʻo fakafiefia.

8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Ke kapeʻi ia ʻekinautolu ʻoku laukoviʻi ʻae ʻaho, ʻakinautolu ʻoku nau teu ke fai hake ʻenau lāunga.

9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Ke fakapoʻuli ʻae ngaahi fetuʻu ʻo hono efiafi poʻuli; ke holi ia ki he maama, kaeʻoua siʻi naʻa ʻi ai; pea ʻoua naʻa ʻilo ʻe ia ʻae maʻa ʻae ʻaho:

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Koeʻuhi naʻe ʻikai ke tāpuni ʻae ngaahi matapā ʻoe manāva kiate au, pe fufū ʻae mamahi mei hoku mata.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

“Ko e hā naʻe ʻikai ai te u mate mei he manāva? Ko e hā naʻe ʻikai ai te u tukuange hoku laumālie ʻi heʻeku haʻu mei he fatu?

12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

Ko e hā naʻe tali teu ʻai au ʻe he foʻi tui? Mo e huhu koeʻuhi ke u huhu ai?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

He ka ne ʻikai, pehē kuo u tokoto taʻengāue eni pea longo pe, pea u mohe pe ʻo mālōlō ai,

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

‌ʻO fakataha mo e ngaahi tuʻi mo e ngaahi pule ʻo māmani, naʻa nau langa moʻonautolu ʻae ngaahi potu naʻe lala;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

Pea fakataha mo e ngaahi ʻeiki naʻe maʻu koula, naʻa nau fakapito honau ngaahi fale ʻaki ʻae siliva:

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Pea teu ʻikai ʻo hangē ko e tama tō ʻi he fufū; ʻo hangē ko e fānau ʻoku ʻikai mamata ki he maama.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

‌ʻOku ngata ʻi ai ʻae fakamamahi ʻe he kau angahala; pea mālōlō ʻi ai ʻae kau ongosia.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

‌ʻOku mālōlō fakataha ai ʻae kau pōpula; ʻoku ʻikai ke nau ongoʻi ai ʻae leʻo ʻoe fakamālohi.

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

‌ʻOku ʻi ai ʻae iiki mo e lalahi; pea tauʻatāina ai ʻae tamaioʻeiki mei heʻene ʻeiki.

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

“Ko e hā ʻoku tuku ai ʻae maama kiate ia ʻoku ʻi he mamahi, mo e moʻui kiate ia ʻoku laumālie mamahi;

21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

‌ʻAia ʻoku holi ki he mate, ka ʻoku ʻikai ia; pea lahi ʻene kumi ki ai ʻi heʻene kumi ki he ngaahi koloa fufū;

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

‌ʻAkinautolu ʻoku nekeneka ʻaupito, mo fiefia, ʻoka nau ka ʻilo ʻae faʻitoka?

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

[Ko e hā kuo foaki ai ʻae maama ]ki he tangata kuo fakapuli hono hala, pea kuo ʻākilotoa ia ʻe he ʻOtua?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

He ʻoku muʻomuʻa ʻeku ngaahi toʻe ki heʻeku kai, pea ko ʻeku tangi kalanga ʻoku lilingi atu ʻo hangē ko e vai.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

Hē ko e meʻa ne u manavahē lahi ki ai kuo tō ia kiate au, pea ko ia ne u ilifia ai kuo hoko mai.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Naʻe ʻikai te u fiemālie, pe te u mālōlō, pe te u nofo noa pe; ka naʻe hoko pe ʻae mamahi.”