Йов 6

1 А Иов в отговор рече:

Entonces Job respondió:

2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

¡Oh, si se pesara mi angustia, y se pusiera igualmente en balanza juntamente con mi ruina!

3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

¡Pesarían ahora más que la arena del mar! Por eso mis palabras fueron precipitadas,

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

porque en mí están clavadas las flechas de ʼEL-Shadday. Mi espíritu sorbe su veneno, y terrores de ʼElohim me combaten.

5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

¿Rebuzca el asno montés junto a la hierba? ¿Muge el buey junto a su pasto?

6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Se comerá lo insípido sin sal? ¿Hay sabor en la clara del huevo?

7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

Las cosas que mi alma rehusaba tocar son ahora mi alimento nauseabundo.

8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!

¡Quién me diera obtener mi petición, y que ʼElohim me otorgue lo que tanto anhelo!

9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

¡Que ʼElohim se digne aplastarme, que suelte su mano y acabe conmigo!

10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

Eso sería mi consuelo, y aun en medio de mi dolor que no da tregua, saltaría de gozo, porque no negué las Palabras del Santo.

11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¿Cuál es mi fuerza para seguir esperando? ¿Cuál es mi propósito para que tenga aún paciencia?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¿Es mi fortaleza como la de las piedras, o mi cuerpo es de bronce?

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¿Puedo sostenerme sobre nada? ¿No fue todo auxilio alejado de mí?

14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

Para el hombre desconsolado debe haber bondad de su amigo, a fin de que no abandone el temor a ʼEL-Shadday.

15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

Mis hermanos me traicionaron como un torrente. Pasan como corrientes impetuosas

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

que van turbias a causa del deshielo, y la nieve que se deshace en ellas.

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

En el tiempo del calor se desvanecen. Al calentarse desaparecen, se extinguen de su lugar.

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

Se apartan de la senda de su rumbo, van menguando y se pierden.

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

Las caravanas de Temán fijan su mirada en ellas, los viajeros de Sabá tienen su esperanza en ellas,

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

pero son avergonzados en su esperanza, pues llegan hasta ellas y quedan defraudados.

21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

En verdad ustedes son ahora como ellos. Ven un terror y temen.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Yo les dije: Tráiganme algo? ¿O: Paguen de su hacienda por mí?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

¿O: Líbrenme de la mano del enemigo? ¿O: Rescátenme del poder del opresor?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

Instrúyeme y me callaré. Hazme entender en qué erré.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

¡Cuán dolorosas son las palabras honestas! ¿Pero qué prueba su reprensión?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

¿Piensan ustedes censurar palabras y los dichos de un desesperado que son como el viento?

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

Ustedes aun echan suertes sobre los huérfanos y regatean con su amigo.

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

Ahora pues, dígnense mirarme y opinen si miento delante de ustedes.

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

Les ruego que desistan. Que no haya iniquidad. Sí, que mi justicia aún permanezca.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿Mi paladar no distingue lo destructivo?