Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Entonces intervino Elifaz temanita:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si intentamos razonar contigo te será molesto. Pero, ¿quién puede refrenarse de hablar?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Ciertamente tú enseñabas a muchos y fortalecías las manos débiles.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tus palabras levantaban al que tropezaba y afirmabas las rodillas decaídas.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Pero ahora te sucede a ti. Te desalientas, te tocó a ti y te turbas.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
¿No es tu temor a ʼElohim tu confianza, y la integridad de tus procedimientos tu esperanza?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Te ruego que recuerdes: ¿Quién pereció jamás por ser inocente? ¿Dónde fueron destruidos los rectos?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Según veo, los que aran iniquidad y siembran aflicción, las cosechan.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Por el aliento de ʼElohim perecen, y por el soplo de su ira son consumidos.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
El rugido del león, la voz fiera de la leona y los dientes de sus cachorros son quebrados.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
El león viejo perece por falta de presa, y los cachorros de la leona se dispersan.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Entonces un mensaje me llegó a hurtadillas, y mi oído percibió un susurro de él
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
en inquietantes visiones nocturnas, cuando el sueño profundo cae sobre los hombres.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Un terror se apoderó de mí, y todos mis huesos se estremecieron.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Al pasar un espíritu frente a mí se eriza el pelo de mi cuerpo.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Se detiene, pero no distingo su semblante. Una apariencia está delante de mis ojos, hay silencio… y oigo una voz reposada:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
¿Será el hombre más justo que ʼElohim? ¿El hombre, más puro que su Hacedor?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Ciertamente en sus esclavos no confía, y a sus ángeles atribuye insensatez.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
¡Cuánto más los que viven en casas de barro cimentadas en el polvo serán desmenuzados por la polilla!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Entre la mañana y la tarde son destruidos, y sin que alguno se dé cuenta, perecen para siempre.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
¿No les son arrancadas las cuerdas de sus tiendas? En ellas mueren, pero no adquirieron sabiduría.
