Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
“Ui eni, ka ʻoku ai ha taha te ne talia koe; pea ko hai ʻi he kau māʻoniʻoni te ke hanga ki ai?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
He ʻoku tāmateʻi ʻe he houhau ʻae tangata vale, pea fakaʻauha ʻe he tuputāmaki ʻae fakavalevale.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Kuo u mamata ki he vale kuo aka, kae fakafokifā ne u tuku hono ʻapi ki he malaʻia.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
ʻOku mamaʻo ʻene fānau mo e hūfanga, ʻoku taʻomia ʻakinautolu ʻi he matapā, pea ʻoku ʻikai ha fakahaofia.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
ʻOku kai honau taʻu ʻe he fiekaia, ʻo ne faʻao ia, ʻio, mei he loto ʻakau talatala, pea ʻoku folo hifo ʻe he kaihaʻa ʻenau koloa.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Neongo ʻoku ʻikai ʻalu hake mei he efu ʻae angahala, pea ʻoku ʻikai tupu mei he kelekele ʻae mamahi;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Ka kuo fanauʻi ʻae tangata ki he mamahi, ʻo hangē ko e puna hake ʻae kalofiama.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
“Ko ia te u kumi ki he ʻOtua, pea te u tuku ʻeku ngāue ki he ʻOtua:
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
He ko ia ia ʻoku ne faʻa fai ʻae ngaahi meʻa lahi mo taʻefaʻaʻilo; ko e ngaahi meʻa fakaofo mo taʻefaʻalaua:
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Ko ia ia ʻoku ne foaki ʻae ʻuha ki he kelekele, pea ne fekau hifo ʻae ngaahi vai ki he tokaʻanga ngoue:
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Koeʻuhi ke hiki ki ʻolunga ʻakinautolu ʻoku māʻulalo; kae hakeakiʻi ke moʻui ʻakinautolu ʻoku tangi.
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
ʻOku ne motuhi ʻae fakakaukau ʻoe fie poto, pea ʻoku ʻikai faʻa fai ai ʻe honau nima ha momoʻi meʻa.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
ʻOku ne tauheleʻi ʻae poto ʻi heʻenau fiepoto: pea ko e fakakaukau ʻoe anga pikopiko ʻoku fakataʻeaongaʻi,
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
ʻOku nau fekitaki mo e poʻuli ʻi he kei ʻaho, pea tautaufā ʻi he hoʻatāmālie ʻo hangē ko e pō.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Ka ʻoku ne fakahaofia ʻae masiva mei he heletā ʻo honau ngutu, pea mei he nima ʻoe mālohi.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
ʻOku tupu ai ʻi he masiva ʻae ʻamanaki lelei, pea ko e angahala ʻe tāpuni hono ngutu ʻoʻona.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
“Vakai, ʻoku monūʻia ʻae tangata ʻoku tautea ʻe he ʻOtua: ko ia, ʻoua naʻa ke taʻetokangaʻi ʻae tautea mei he Māfimafi:
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
He ʻoku ne fakamamahi, pea ʻoku ne nonoʻo: ʻoku ne hokaʻi, kae fakamoʻui ʻe hono nima ʻoʻona.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
ʻE fakahaofi ʻe ia ʻa koe ʻi he mamahi ʻe ono: ʻio, ʻi he meʻa ʻe fitu ʻe ʻikai ha kovi te ne lavaʻi koe.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
Te ne huhuʻi koe mei he mate ʻi he honge: pea mei he mālohi ʻoe heletā ʻi he tau.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
ʻE fufū koe mei he tautea ʻoe ʻelelo: pea ka haʻu ʻae fakaʻauha ʻe ʻikai te ke manavahē ai.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Te ke kata koe ʻi he fakaʻauha mo e honge: pea ʻe ʻikai te ke manavahē ki he fanga manu fekai ʻoe fonua.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
He te mou kaumeʻa mo e ngaahi maka ʻoe fonua: pea ʻe fiemālie mo koe ʻae fanga manu ʻoe fonua.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Pea te ke ʻilo ʻe melino pe ho nofoʻanga; te ke ʻaʻahi ki ho ʻapi, pea ʻe ʻikai te ke angahala.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Pea te ke ʻilo foki ʻe tokolahi ho hako, pea ʻe tatau hoʻo fānau mo e mohuku ʻoe fonua.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Te ke hoko ki ho tanuʻanga ʻi he motuʻa lelei, ʻo hangē ko e ʻū koane ʻi hono faʻahitaʻu.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Vakai ko e meʻa ni, kuo mau ʻekea, pea ʻoku pehē pe ia; fanongo ki ai, pea ke ʻilo ia maʻau.
