Йов 38

1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

Pea naʻe toki folofola ʻa Sihova kia Siope mei he ʻahiohio, ʻo pehē,

2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

“Ko hai eni ʻoku ne fakapoʻuliʻi ʻae fakakaukau ʻaki ʻae ngaahi lea ʻoe taʻeʻilo?

3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,

Ko eni, ke ke nonoʻo ho noʻotangavala ʻo ngali mo e tangata; he te u ʻeke kiate koe, pea ke fakamatala mai kiate au.

4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

“Naʻa ke ʻi fē koe ʻi heʻeku ʻai ʻae ngaahi tuʻunga ʻo māmani? Fakahā mai, kapau ʻoku ʻiate koe ʻae faʻa ʻilo.

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

Ko hai naʻa ne ai hono ngaahi fuofua ʻo ia, ʻo kapau ʻoku ke ʻilo? Pe ko hai naʻa ne falō ʻae afo ki ai?

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

‌ʻOku fakamaʻu ki he hā ʻa hono ngaahi tuʻunga ʻo ia? Pe ko hai naʻa ne ʻai ʻa hono maka tuliki ʻo ia;

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?

‌ʻAia naʻe hiva fiefia fakataha ai ʻae ngaahi fetuʻu ʻoe pongipongi, pea kalanga fakafiefia ai ʻae ngaahi foha kotoa pē ʻoe ʻOtua?

8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

“Pe ko hai naʻa ne tāpuni ʻae tahi ʻaki ʻae ngaahi matapā, ʻi heʻene hā mai, ʻo hangē ko ʻene puna mei he manāva?

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

‌ʻI heʻeku ngaohi ʻae ʻao ko e kofu ʻo ia, pea ko e fakapoʻuli matolu ko hono noʻo ʻoʻona.

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

‌ʻO keli hake ʻae potu naʻaku tuʻutuʻuni ki ai, ʻo ʻai ki ai ʻae ngaahi pou mo e matapā.

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

Pea u pehē, ‘Te ke haʻu ki heni, pea ngata ai: pea ʻe lolomi ʻi heni hoʻo ngaahi peau laukau?’

12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

“Naʻa ke fekau ki he pongipongi talu hoʻo ngaahi ʻaho; pea pule ki he hengihengi ʻoe ʻaho ke ne ʻilo hono potu:

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

Koeʻuhi ke ne puke ki he ngaahi ngataʻanga ʻoe fonua, koeʻuhi ke tupeʻi mei ai ʻae kakai angahala.

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

‌ʻOku liliu ia ʻo hangē ko e ʻumea ki he fakaʻilonga; pea ʻoku nau tuʻu ʻo hangē ko e kofu.

15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

Ka ʻoku taʻofi mei he kau angahala ʻenau maama, pea ʻe fesiʻi ʻae nima māʻolunga.

16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

“Naʻa ke hū koe ki he ngaahi matavai ʻoe tahi? Pe naʻa ke ʻeveʻeva ke kumi ʻae loloto?

17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

Naʻe toʻo ʻae ngaahi matapā ʻoe mate kiate koe? Pe naʻa ke mamata ʻe koe ki he ngaahi matapā ʻoe malumalu ʻoe mate?

18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

Naʻa ke ʻiloʻi ʻae māukupu ʻoe fonua? Fakahā ʻo kapau ʻoku ke ʻilo ia kotoa pē.

19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

“Ko e fē ʻae hala ʻoku nofo ai ʻae maama? Pea ko e poʻuli, komaʻa ia ʻae potu ʻoʻona.

20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

Koeʻuhi ke ke ʻave ia ki hono ngataʻanga ʻoʻona, pea koeʻuhi ke ke ʻilo ʻae ngaahi hala ki he fale ʻo ia?

21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

Kuo ke ʻilo ia, he naʻe fanauʻi koe ʻi he kuonga ko ia? Pe koeʻuhi kuo lahi hono lau ʻo ho ngaahi ʻaho?

22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

Naʻa ke hū koe ki he ngaahi faʻoakianga ʻoe ʻuha hinehina? Pe naʻa ke mamata koe ki he ngaahi faʻoakiʻanga ʻoe ʻuha maka,

23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

‌ʻAia kuo u tuku ki he kuonga ʻoe fakamamahi, ki he ʻaho ʻoe fekeʻikeʻi mo e tau?

24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

‌ʻOku vahevahe fēfeeʻi ʻae maama, ʻaia ʻoku ne tufaki ke mamaʻo ʻae matangi hahake ʻi he fonua?

25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,

Ko hai kuo ne vaheʻi ʻae tafeʻanga vai ki he mahuohua ʻoe ngaahi vai, pe ko e hala ki he ʻuhila ʻoe mana;

26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

Koeʻuhi ke pule ke ʻuha ki he fonua, ʻaia ʻoku ʻikai ʻi ai ha tangata; ki he toafa, ʻaia ʻoku ʻikai ʻi ai ha tangata;

27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

Ke fakafiemālie ʻae kelekele lala mo liʻaki; ke fakatupu ʻae moto ʻoe ʻakau vaivai?

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

Ko hai ʻae tamai ʻae ʻuha? Pe ko hai kuo ne fakatupu ʻae ngaahi tulutā ʻoe hahau?

29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?

Naʻe haʻu ʻae vai fefeka mei he manāva ʻo hai? Pea ko hai naʻa ne fakatupu ʻae falositi hinehina ʻoe langi?

30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

Kuo fufū ʻae ngaahi vai ʻo hangē ko e maka, pea kuo fakafefeka ʻae funga ʻoe loloto.

31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

“ʻOku ke faʻa puleʻi ʻe koe ʻae ngaahi mālohi melie ʻo Peliatisi, pe vete ʻae ngaahi haʻi ʻo Olioni?

32 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?

‌ʻOku ke faʻa ʻomi ʻe koe ʻa Masaloti ʻi hono kuonga? Pe te ke faʻa fakahinohino ʻa ʻAakitulio mo hono ngaahi foha?

33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

‌ʻOku ke ʻiloʻi ʻae ngaahi tuʻutuʻuni ʻoe langi? ʻOku ke faʻa fokotuʻu ʻene pule ki he fonua?

34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

“ʻOku ke faʻa hiki hake ʻe koe ho leʻo ki he ngaahi ʻao, koeʻuhi ke ʻufiʻufi ʻaki koe ʻae ngaahi vai lahi?

35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

‌ʻOku ke faʻa fekau atu ʻae ngaahi ʻuhila, koeʻuhi ke nau ʻalu, ʻonau pehē kiate koe, ‘Ko kimautolu eni?’

36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

Ko hai kuo ne ʻai ʻae poto ki he ngaahi potu ʻi loto? Pe ko hai kuo ne foaki ʻae faʻa ʻilo ki he loto?

37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

Ko hai ʻoku faʻa lau ʻae ngaahi ʻao ʻi he poto? Pe ko hai te ne faʻa taʻofi ʻae ngaahi hina ʻoe langi?

38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

‌ʻOka tupu ʻo fefeka ʻae efu, pea piki fakataha ʻae tuʻutanga kelekele?

39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

“He te ke tuli ʻae meʻakai maʻae laione? Pe fakamākona ʻae fiekaia ʻoe fanga laione mui,

40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

‌ʻOka nau ka tokoto ʻi honau ngaahi ʻana, pea nofo pe ʻo lama ʻi he potu lilo?

41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

Ko hai ʻoku ne tokonaki ʻae meʻakai ki he leveni, ʻoka tangi hono fānganga ki he ʻOtua, ʻi heʻenau hē ko e masiva kai?