Йов 37

1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

“ʻOku tetetete hoku loto foki ʻi he meʻa ni, pea homo mei hono potu.

2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

Ke ke fanongo lelei ki he longoaʻa ʻo hono leʻo, mo e fatulisi ʻoku ʻalu atu mei hono fofonga.

3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

‌ʻOku ne fakahinohino ia ʻi he lalo langi kotoa pē, mo ʻene ʻuhila ʻoku aʻu atu ki he ngaahi ngataʻanga ʻo māmani.

4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

Hili ia ʻoku ʻuʻulu ʻae leʻo: ʻoku ne mana ʻaki ʻae leʻo ʻo hono ngeia; pea ʻi he ongoʻi ʻo hono leʻo ʻe ʻikai te ne taʻofi ia.

5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

‌ʻOku mana fakamanavahē mai ʻe he ʻOtua ʻaki hono leʻo; ʻoku fai ʻe ia ʻae ngaahi meʻa lahi, ʻaia ʻoku ʻikai te tau faʻa ʻiloʻi.

6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

He ʻoku pehē ʻe ia ki he ʻuha hinehina, ‘Ke ke ʻi he kelekele koe;’ pea pehē pe ki he taumosi, mo e ʻuha lahi foki ʻo hono mālohi.

7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

‌ʻOku ne tāpuni ʻae nima ʻoe tangata kotoa pē; koeʻuhi ke ʻilo ʻe he tangata kotoa pē ʻa ʻene ngāue.

8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

Pea ʻoku toki hū ʻae fanga manu ki he ngaahi ʻana, ʻo nofo ʻi honau ngaahi potu.

9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

‌ʻOku haʻu ʻae ʻahiohio mei he feituʻu tonga: mo e momoko mei he tokelau.

10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

‌ʻOku tupu ʻae hahau ʻi he mānava ʻae ʻOtua; pea ʻoku ʻapiʻapi ai ʻae māukupu ʻoe ngaahi vai.

11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

Pea ʻi he faʻa ʻuha ʻoku ne fakamanifinifi ʻae ʻao matolu: ʻoku ne veteki ʻa ʻene ʻao ngingila:

12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

Pea ʻoku ʻave fakatakamilo ia ʻe heʻene fakakaukau: koeʻuhi ke nau fai ʻaia kotoa pē ʻoku ne fekau kiate kinautolu ʻi he funga ʻo māmani ʻi he fonua.

13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

‌ʻOku ne pule ke haʻu ia, ko e meʻa tautea, pe ko e meʻa ʻa hono fonua, pe ʻi he ʻaloʻofa.

14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

“Ke ke fakafanongo ʻe Siope, ki he meʻa ni: tuʻu mai ʻo fakakaukau ki he ngaahi ngāue fakaofo ʻae ʻOtua.

15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

‌ʻOku ke ʻilo naʻe fakatonutonu ia ʻanefē ʻe he ʻOtua, pea pule ke huhulu ʻae maama ʻo ʻene ʻao?

16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?

‌ʻOku ke ʻilo ʻae potupotumālie ʻoe ngaahi ʻao, ʻae ngaahi ngāue fakaofo ʻo ia ʻaia ʻoku haohaoa ʻi he ʻilo?

17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Pea ʻoku mafana fēfē ho ngaahi kofu, ʻoka ne ka fakatofutofu ʻae fonua ʻaki ʻae matangi tonga?

18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

He naʻa ke kau mo ia ʻi he folahi atu ʻae langi, ʻaia ʻoku mālohi, pea ʻoku tatau mo e sioʻata haka?

19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

‌ʻAko mai kiate kimautolu pe ko e hā te mau tala kiate ia; he ʻoku ʻikai te mau faʻa fakatonutonu ʻemau lea, ko e meʻa ʻi he fakapoʻuli.

20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

‌ʻE tala kiate ia ʻoku ou lea? Kapau ʻe lea ha tangata, ko e moʻoni ʻe fōngia hifo ia.

21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Pea ko eni ʻoku ʻikai mamata ʻe he kakai ki he maama ngingila ʻoku ʻi he ngaahi ʻao: ka ʻoku ʻalu ʻae matangi, ʻo ne fakamaʻa ia.

22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

‌ʻOku haʻu ʻae ʻafua mei he tokelau: ʻoku ʻi he ʻOtua ʻae ngeia fakamanavahē.

23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

Ko e Māfimafi, ʻoku ʻikai te tau faʻa ʻiloʻi ia: ʻoku lahi ia ʻi he mālohi, mo e fakamaau, pea mohu angatonu: ʻe ʻikai te ne tautea.

24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.

Ko ia ʻoku manavahē ai ʻae kakai kiate ia: ʻoku ʻikai te ne tokanga ki ha tokotaha ʻoku loto poto.”