Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Pero ahora, se burlan de mí los que son más jóvenes que yo, a cuyos antepasados yo rehusé dejar con los perros de mi rebaño,
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
pues ¿para qué me servía la fuerza de sus manos, si su edad madura y su vigor perecieron?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Están anémicos a causa de la miseria y el hambre. Roen la tierra reseca y huyen a la desolación, al lugar tenebroso y despoblado.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Arrancan malvas entre los matorrales y se alimentan con raíces de enebro.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Están expulsados de la comunidad. Contra ellos gritan como a ladrones.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Viven en barrancos espantosos, en cuevas de la tierra y en las peñas.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Aúllan entre los matorrales y se apiñan bajo las ortigas.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Generación de necios, generación sin nombre, echados a latigazos de esta tierra.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
¡Y ahora soy su motivo de mofa y les sirvo de refrán!
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Me repugnan y se alejan de mí. De mi presencia no refrenan su saliva.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Porque Él aflojó la cuerda de mi arco y me afligió, ellos se quitaron el freno frente a mí.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A mi derecha se levanta el populacho, enredan mis pies, me preparan caminos destructivos,
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
desbaratan mi senda, se aprovechan de mi calamidad y nadie los restringe.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Vienen como abridores de amplia brecha [en el muro] y en medio de la ruinosa tormenta se abalanzan contra mi calamidad.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Los terrores me asaltan de repente, combatieron mi honor como el viento y mi prosperidad desapareció como nube.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Ahora mi alma se me derrama. Los días de aflicción se apoderaron de mí.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
La noche me taladra los huesos y los dolores que me corroen no descansan.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Una fuerza poderosa desfiguró mi ropa y me aprieta como el cuello de mi abrigo.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Me derribó en el lodo. Quedé como el polvo y la ceniza.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo a Ti, y no me respondes. Me presento, y Tú no me atiendes.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Te volviste cruel conmigo y me persigues con la fuerza de tu mano.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Me levantas, me haces cabalgar sobre el viento y me deshaces en la tormenta.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Porque yo sé que me conduces a la muerte, a la casa de reunión para todos los vivientes.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
¿Sin embargo no extiendes tu mano al que está sobre una pila de ruinas o en su desastre, y por tanto pide socorro?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
¿No lloré por el afligido? ¿No tuvo compasión mi alma del menesteroso?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Pero cuando esperaba el bien, me vino el mal. Cuando esperaba luz, me vino oscuridad.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mis órganos internos se agitan y no reposan. Me confrontan días de aflicción.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ando ennegrecido, y no por el sol. Me levanto en la congregación y pido ayuda.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Soy hermano de chacales y compañero de avestruces.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mi piel ennegrecida se me cae, y mis huesos arden de calor.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Por tanto, mi arpa se convirtió en lamento, y mi flauta es la voz de los que lloran.
