Йов 30

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

“Mas ahora se ríen de mí los que tienen menos años que yo, a cuyos padres yo hubiera desdeñado de tomar como perros para mi ganado.

2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Aun la fuerza de sus manos ¿de qué me habría servido? ya que carecen ellos de todo vigor.

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Muertos de miseria y de hambre roen el yermo, la tierra desolada y vacía.

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Recogen frutos amargos de arbustos, y se sustentan con raíces de retama.

5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

Expulsados de la sociedad, y perseguidos con gritos habitan como ladrones,

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

en los barrancos de los torrentes, en las cuevas de la tierra y en las breñas.

7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

Entre la maleza lanzan sus gritos, y se reúnen bajo las zarzas.

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

Son hombres insensatos, hijos de gente sin nombre, echados del país a viva fuerza.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Y ahora soy escarnecido por ellos y el objeto de sus pullas.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Me abominan, se apartan de mí; y no se avergüenzan de escupirme en la cara.

11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Han perdido todo freno, me humillan y pierden todo respeto en mi presencia.

12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,

A mi derecha se levanta el populacho; hacen vacilar mis pies; traman contra mí maquinaciones para perderme.

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Me cortan el camino, procuran mi caída; nadie me presta auxilio contra ellos.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

Como por brecha ancha irrumpen, se revuelcan entre los escombros.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Me han acometido terrores, y como el viento se llevan mi nobleza; cual nube pasó mi prosperidad.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Ahora mi vida se derrama dentro de mí, se han apoderado de mí días aciagos.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

La noche me taladra los huesos, y no me dan tregua los que me roen.

18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

Su gran muchedumbre ha desfigurado mi vestido; me ciñen como el cabezón de mi túnica.

19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

Me han echado en el lodo, soy como el polvo y la ceniza.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

A Ti clamo por auxilio, y Tú no me respondes; permanezco en pie, y Tú me miras (con indiferencia).

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Te has tornado para mí en enemigo, y me persigues con todo tu poder.

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Me alzas sobre el viento, y me haces cabalgar; me sacudes sin darme sostén.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Porque bien sé que me entregarás a la muerte, a la casa adonde van a parar todos los vivientes.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Sin embargo el que va a perecer ¿no extiende su mano? en su aflicción ¿no pide auxilio?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

¿No lloraba yo con el atribulado? ¿no se afligía mi alma por el pobre?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Pero esperando el bien, me vino el mal; aguardando la luz he quedado cubierto de tinieblas.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Mis entrañas se abrazan sin descanso; me han sobrevenido días de aflicción.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Ando como quien está de luto, sin alegría, me levanto en la asamblea para clamar por auxilio.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

Soy ahora hermano de los chacales, y compañero de los avestruces.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

Ennegrecida se me cae la piel, y mis huesos se consumen por la fiebre.

31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

El son de mi cítara se ha trocado en lamentos, y mi flauta en voz de llanto.”