Йов 29

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Siguió Job explicando y dijo:

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

“¡Ojalá volviera a ser como en los meses pasados, como en los días en que Dios me protegía,

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

cuando su luz brillaba sobre mi cabeza, y su luz me guiaba en las tinieblas!

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

¿Cuál era en la madurez de mi vida, cuando era amigo de Dios y Este guardaba mi morada;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

cuando el Todopoderoso estaba conmigo, y me rodeaban mis hijos;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

cuando lavaba mis pies con leche, y de la roca me brotaban ríos de aceite.

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

(En aquel tiempo) cuando yo salía a la puerta de la ciudad, y en la plaza establecía mi asiento,

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

los jóvenes al verme se retiraban, y los ancianos se levantaban, y se mantenían en pie.

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

Los príncipes contenían la palabra, y ponían su mano sobre la boca.

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

Se callaba la voz de los magnates y su lengua se pegaba a su paladar.

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

El que me escuchaba, me llamaba dichoso, y el ojo que me veía, daba señas en favor mío.

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Yo libraba al pobre que pedía auxilio, y al huérfano que no tenía sostén.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Sobre mí venía la bendición del que hubiera perecido, y yo alegraba el corazón de la viuda.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Me revestía de justicia, y esta me revestía a mí, mi equidad me servía de manto y tiara.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Era yo ojo para el ciego, y pie para el cojo,

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

padre de los pobres, que examinaba con diligencia aun la causa del desconocido.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Quebraba los colmillos del malvado, y de sus dientes arrancaba la presa.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Por lo cual me decía: «Moriré en mi nido, y mis días serán tan numerosos como la arena;

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

mi raíz se extenderá hacia las aguas, y el rocío pasará la noche en mis hojas.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Será siempre nueva en mí la gloria mía, y mi arco se renovará en mi mano.»

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

A mí me escuchaban sin perder la paciencia, aguardando silenciosamente mi consejo.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Después de hablar ya no respondía nadie, porque (cual rocío) caían sobre ellos mis palabras.

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Me esperaban como se espera la lluvia, abrían su boca como a la lluvia tardía.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Si les sonreía estaban admirados, y se alegraban de esa luz de mi rostro.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Yo decidía su conducta y me sentaba a la cabecera, habitaba como un rey entre sus tropas, cual consolador un medio de los afligidos.”