Йов 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
“Mi aliento se agota, mis días se apagan, y (me aguarda) el sepulcro.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
¿No son mofadores los que me rodean? ¿No veo sin cesar sus provocaciones?
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
(Oh Dios), sé Tú mi fiador; ¿quién podría entonces apretarme?
4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
Pues cerraste su corazón a la sabiduría; no permitas que se ensalcen.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
Prometen la presa a sus amigos, en tanto se consumirán los ojos de sus mismos hijos.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
Soy la fábula de las gentes, y como un hombre a quien se escupe en la cara.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
Mis ojos pierden la vista a causa de aflicción, y mis miembros todos no son más que una sombra.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
Los rectos se pasman de ello, y el inocente se alza contra el impío.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
Con todo, el justo sigue su camino, y el que tiene limpias las manos se hace cada vez más fuerte.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
Vosotros, volved todos, venid aquí, que no hallaré entre vosotros un solo sabio.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
Pasaron mis días, están desbaratados mis proyectos, los deseos de mi corazón.
12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Me convierten la noche en día, y en medio de las tinieblas (dicen) que la luz está cerca.
Por más que espere, el sepulcro es mi morada, en las tinieblas tengo mi lecho. (Sheol h7585)
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
A la fosa he dicho: «Tú eres mi padre»; y a los gusanos: «¡Mi madre y mis hermanos!»
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
¿Dónde, pues, está mi esperanza? Mi dicha, ¿quién la verá?
