Евреи 6
1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
Wherefore leaving the word of the beginning of Christ, let us go on to things more perfect, not laying again the foundation of penance from dead works, and of faith towards God,
Of the doctrine of baptisms, and imposition of hands, and of the resurrection of the dead, and of eternal judgment. (aiōnios g166)
3 И това ще строим, ако Бог позволи.
And this will we do, if God permit.
4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
For it is impossible for those who were once illuminated, have tasted also the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
Have moreover tasted the good word of God, and the powers of the world to come, (aiōn g165)
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
And are fallen away: to be renewed again to penance, crucifying again to themselves the Son of God, and making him a mockery.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
For the earth that drinketh in the rain which cometh often upon it, and bringeth forth herbs meet for them by whom it is tilled, receiveth blessing from God.
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
But that which bringeth forth thorns and briers, is reprobate, and very near unto a curse, whose end is to be burnt.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
But, my dearly beloved, we trust better things of you, and nearer to salvation; though we speak thus.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
For God is not unjust, that he should forget your work, and the love which you have shewn in his name, you who have ministered, and do minister to the saints.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
And we desire that every one of you shew forth the same carefulness to the accomplishing of hope unto the end:
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
That you become not slothful, but followers of them, who through faith and patience shall inherit the promises.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
For God making promise to Abraham, because he had no one greater by whom he might swear, swore by himself,
14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
Saying: Unless blessing I shall bless thee, and multiplying I shall multiply thee.
15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
And so patiently enduring he obtained the promise.
16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
For men swear by one greater than themselves: and an oath for confirmation is the end of all their controversy.
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
Wherein God, meaning more abundantly to shew to the heirs of the promise the immutability of his counsel, interposed an oath:
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
That by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we may have the strongest comfort, who have fled for refuge to hold fast the hope set before us.
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
Which we have as an anchor of the soul, sure and firm, and which entereth in even within the veil;
