Естир 9

1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

Pea ʻi hono hongofulu mā ua ʻoe māhina, ʻaia ko e māhina ko ʻAtali ʻi hono hongofulu mā tolu ʻoe ʻaho ʻi ai, ʻi he hoko ʻo ofi ʻae fekau mo e tuʻutuʻuni ʻae tuʻi ke fakatonutonu, ʻi he ʻaho ko ia naʻe ʻamanaki ai ʻe he ngaahi fili ʻoe Siu ke nau maʻu ʻae mālohi kiate kinautolu, (ka naʻe liliu kehe ia, koeʻuhi naʻe hoko ʻo pule ʻae kakai Siu kiate kinautolu naʻe fehiʻa kiate kinautolu: )

2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

Naʻe kātoa fakataha ʻakinautolu ʻe he kakai Siu ʻi honau ngaahi kolo ʻi he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻoe tuʻi ko ʻAhasivelo, ke puke ʻakinautolu ʻoku kumi ke fai kovi kiate kinautolu: pea naʻe ʻikai ha tangata naʻe faʻa talia ʻakinautolu: he naʻe tō ʻae manavahē kiate kinautolu ʻi he kakai kotoa pē.

3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

Pea naʻe tokoni ki he kakai Siu ʻae ngaahi tuʻi ʻoe ngaahi puleʻanga, mo e kau matāpule, mo e kau tokoni, mo e kau matāpule ʻae tuʻi; he naʻe tō kiate kinautolu ʻae manavahē kia Motekiai.

4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

He naʻe hoko ʻo lahi ʻa Motekiai ʻi he fale ʻoe tuʻi, pea naʻe ongo atu ki he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻa ʻene ongolelei: he ko e tangata ni ko Motekiai naʻe fakaʻaʻau ai pe ia ke hakeakiʻi.

5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

Pea naʻe taaʻi pehē pē ʻe he kakai Siu honau ngaahi fili kotoa pē ʻaki ʻae tā ʻoe heletā, mo e tāmateʻi, mo e fakaʻauha, ʻonau fai ʻenau faʻiteliha kiate kinautolu naʻe fehiʻa kiate kinautolu.

6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

Pea naʻe tāmateʻi ʻo fakaʻauha ʻe he kakai Siu ʻae kau tangata ʻe toko nimangeau ʻi Susani ko e kolo fakaʻeiki.

7 Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

[Pea naʻe tāmateʻi ]ʻa Pasanitata, mo Talifoni, mo ʻAsipata.

8 Пората, Адалия, Аридата,

Mo Polate, mo ʻAtalia, mo ʻAlitata,

9 Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

Mo Pamasita, mo ʻAlisai, mo ʻAlitai, mo Vasisata,

10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

Ko e foha ʻe hongofulu ʻo Hamani ko e foha ʻo Hamitata, ko e fili ʻoe kakai Siu, naʻa nau tāmateʻi: ka naʻe ʻikai te nau ala honau nima ki he koloa vete.

11 На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

Naʻe ʻomi ʻi he ʻaho ko ia ki he ʻao ʻoe tuʻi hono lau ʻokinautolu naʻe tāmateʻi ʻi Susani ko e kolo fakaʻeiki.

12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

Pea naʻe pehē ʻe he tuʻi kia Eseta ko e tuʻi fefine, “Kuo tāmateʻi mo fakaʻauha ʻe he kakai Siu ʻae kau tangata ʻe toko nimangeau ʻi Susani ko e kolo, mo e foha ʻe hongofulu ʻo Hamani; ko e hā kuo nau fai ʻi he ngaahi toenga puleʻanga ʻoe tuʻi? Pea ko eni, ko e hā haʻo kole? Pea ʻe tuku ia kiate koe: pe ko e hā haʻo tala ʻoku toe? Pea ʻe fai ia.”

13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

Pea pehē ai ʻe Eseta, “Kapau ʻoku lelei ki he tuʻi, tuku ke ngofua ki he kakai Siu ʻaia ʻoku ʻi Susani ke nau fai ʻapongipongi ʻo hangē ko e tuʻutuʻuni ʻoe ʻaho ni, pea tuku ke tautau ʻae foha ʻe hongofulu ʻo Hamani ki he tautauʻanga.”

14 И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

Pea naʻe fekau ʻe he tuʻi ke fai ia pea naʻe fai ʻae fono ʻi Susani; pea naʻa nau tautau ʻae foha ʻe hongofulu ʻo Hamani.

15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

He naʻe fakataha ʻae kakai Siu naʻe ʻi Susani ʻi hono hongofulu mā fā ʻoe ʻaho ʻoe māhina ko ʻAtali, ʻonau tāmateʻi ʻae kau tangata ʻe toko tolungeau ʻi Susani; ka naʻe ʻikai te nau ala ki he vete.

16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

Ka ko e ngaahi Siu niʻihi naʻe ʻi he ngaahi puleʻanga ʻoe tuʻi naʻa nau fakakātoa fakataha ʻakinautolu, ʻonau tuʻu tali tau koeʻuhi ko ʻenau moʻui, pea naʻa nau maʻu ʻae mālōlō mei honau ngaahi fili, pea tāmateʻi ʻi honau ngaahi fili ko e toko fitu mano mo e toko nima afe, ka naʻe ʻikai te nau ala ki he vete,

17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

‌ʻI hono hongofulu mā tolu ʻoe ʻaho ʻoe [māhina ]ko ʻAtali: pea ʻi hono hongofulu mā fā ʻoe ʻaho ʻoe māhina ko ia naʻa nau mālōlō, ʻonau ngaohi ia ko e ʻaho kātoanga kai mo fakafiefia:

18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

Ka ko e kakai Siu naʻe ʻi Susani naʻa nau fakakātoa fakataha ʻakinautolu ʻi hono hongofulu mā tolu, pea ʻi hono hongofulu mā fā, pea ʻi hono hongofulu mā nima naʻa nau mālōlō, ʻo ngaohi ia ko e ʻaho kātoanga kai mo fakafiefia.

19 Ето защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

Ko ia ko e kakai Siu ʻoe ngaahi potu kakai, ʻaia naʻe nofo ʻi he ngaahi kolo taʻehanoʻā, naʻa nau ngaohi hono hongofulu mā fā ʻoe ʻaho ʻoe māhina, ko ʻAtali, ko e ʻaho fiefia mo kātoanga kai, mo e ʻaho lelei, ke feʻaveʻaki pē ʻae ngaahi ʻinasi kiate kinautolu.

20 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

Pea naʻe tohi ʻe Motekiai ʻae ngaahi meʻa ni, ʻo ne fekau ʻae ngaahi tohi ki he kakai Siu kotoa pē naʻe ʻi he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻoe tuʻi ko ʻAhasivelo, ʻae ofi mo e mamaʻo,

21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

Ke fakatuʻumaʻu ʻae meʻa ni ʻiate kinautolu, koeʻuhi ke nau tauhi maʻu hono hongofulu ma fā ʻoe ʻaho ʻoe māhina ko ʻAtali, mo hono hongofulu ma nima ʻoe ʻaho, ʻi he taʻu kotoa pē,

22 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

‌ʻAia ko e ngaahi ʻaho naʻe mālōlō ai ʻae kakai Siu mei honau ngaahi fili, mo e māhina naʻe foki ai ʻae mamahi meiate kinautolu ki he fiefia, pea mei he tangi ki he ʻaho lelei: koeʻuhi ke nau ngaohi ia ko e ongo ʻaho kātoanga kai mo fakafiefia, mo e feʻaveʻaki ʻoe ngaahi meʻa kiate kinautolu, mo e ngaahi meʻa foaki ki he masiva.

23 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

Pea naʻe alea ʻae kakai Siu ke fai pe ʻo hangē ko ia kuo nau kamata, pea hangē ko ia naʻe tohi ʻe Motekiai kiate kinautolu;

24 по причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

Ko e meʻa ʻia Hamani ko e foha ʻo Hamitata, ko e tangata Ekaki, ko e fili ʻoe kakai Siu kotoa pē, ʻaia naʻa ne filioʻi kovi ki he kakai Siu ke fakaʻauha ʻakinautolu, mo ne fai ʻae “Puli,” ʻaia ko e talotalo, ke tāmateʻi ʻakinautolu, mo fakaʻauha ʻakinautolu;

25 когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

Ka ʻi he haʻu ʻa Eseta ki he ʻao ʻoe tuʻi, naʻa ne fekau ʻi he ngaahi tohi, koeʻuhi ko ʻene filioʻi angakovi, ʻaia naʻa ne fakatupu ki he kakai Siu, ke foki mai ia ki hono ʻulu ʻoʻona, pea ke tautau ia mo hono ngaahi foha ki he tautauʻanga.

26 Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

Ko ia naʻa nau ui ai ʻae ʻaho ko ia, ko Pulimi ko e hingoa mei he lea ko Puli. Ko ia ko e meʻa ʻi he ngaahi lea kotoa pē ʻoe tohi ni, pea mo ia naʻa nau mamata ki ai, ʻaia ʻoku kau ki he meʻa ni, pea mo ia naʻe hoko kiate kinautolu,

27 юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

Naʻe tuʻutuʻuni ʻe he kakai Siu, pea fakahoko kiate kinautolu, pea ki honau hako, pea kiate kinautolu naʻe fakahoko ʻakinautolu kiate kinautolu, pea ke ʻoua naʻa ngata, kenau tauhi ʻae ongo ʻaho ni ʻo fakatatau ki heʻena tohi, pea fakatatau ki hono kuonga kuo tuʻutuʻuni ʻi he taʻu kotoa pē:

28 и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.

Pea koeʻuhi ke manatuʻi mo tauhi ʻae ongo ʻaho ni, ʻi he toʻutangata kotoa pē [tuku ]fakaholo, ʻi he faʻahinga kotoa pē, ʻi he puleʻanga kotoa pē, pea ʻi he kolo kotoa pē: pea ko e ongo ʻaho ʻoe Pulimi ke ʻoua naʻa ngata mei he kakai Siu, pea ʻoua naʻa mole ʻae manatu ki ai mei honau hako.

29 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

Pea naʻe tohi ai ʻe Eseta ko e tuʻi fefine, ko e ʻofefine ʻo ʻApieli, mo Motekiai ko e Siu, ʻi he mālohi lahi, ke fakatuʻumaʻu hono ua ʻoe tohi ʻo Pulimi.

30 При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

Pea naʻa ne fekau ʻae ngaahi tohi mo e ngaahi lea ʻae melino mo e moʻoni, ki he kakai Siu kotoa pē, ki he ngaahi vāhenga fonua ʻe teau mā uofulu mā fitu ʻoe puleʻanga ʻo ʻAhasivelo,

31 за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.

Ke fakamoʻoni ki he ongo ʻaho ʻoe Pulimi ʻi hona kuonga, ʻo hangē ko e tuʻutuʻuni naʻe fekau ʻe Motekiai ko e Siu mo Eseta ko e tuʻi fefine, pea hangē ko ʻena tuʻutuʻuni moʻo kinaua pea maʻa honau hako, ko e meʻa ʻoe ʻaukai mo ʻenau tangi.

32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.

Pea ko e fono ʻa Eseta naʻe fakapapau ki he ngaahi meʻa ʻoe Pulimi; pea naʻe tohi ia ʻi he tohi.