Еклесиаст 7

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Mejor es una buena fama Que un buen ungüento, Y mejor el día de la muerte Que el día del nacimiento.

2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a la casa del luto Que a la casa del banquete, Porque aquello es el fin de todos los hombres. El que vive debe poner esto en su corazón.

3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor la tristeza que la risa, Porque con la tristeza de rostro se enmienda el corazón.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto, Pero el corazón del necio está en la casa del placer.

5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio Que el canto de los necios,

6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque como el estallido de los espinos bajo la olla, Así es la risa del necio. También esto es vanidad.

7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Porque la opresión perturba al sabio, Y el regalo corrompe el corazón.

8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Mejor es el fin de un asunto que su comienzo, Y mejor el paciente de espíritu que el altivo de espíritu.

9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

No te apresures en tu alma a enojarte, Porque la ira reside en el seno de los necios.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca digas: ¿Por qué los tiempos pasados fueron mejores que éstos? No es sabio que preguntes esto.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

La sabiduría es buena con una heredad, Y aprovecha a los que ven el sol.

12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Porque estar bajo la protección del conocimiento Es como estar bajo la protección del dinero. Pero la sabiduría aventaja En que da vida a los que la poseen.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considera la obra de ʼElohim: ¿Quién podrá enderezar Lo que Él torció?

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

El día del bien goza del bien. Y el día de la adversidad reflexiona: ʼElohim hizo tanto lo uno como la otra, Para que el hombre no descubra Lo que sucederá después de él.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Todo esto vi en los días de mi vanidad: Hay justo que perece por su justicia, Y hay impío que prospera en su impiedad.

16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

No seas demasiado justo, Ni presumas ser muy sabio. ¿Por qué tienes que destruirte?

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

No seas demasiado impío Ni seas insensato. ¿Por qué morirás antes de tiempo?

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Bueno es que agarres una cosa sin soltar la otra, Porque el que teme a ʼElohim Sale bien con ambas cosas.

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

La sabiduría fortalece al sabio Más que diez poderosos que estén en una ciudad.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre justo en la tierra Que haga el bien y nunca peque.

21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Tampoco tomes en serio todo lo que se habla, Ni escuches a tu esclavo cuando te maldice,

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Pues sabes muy bien que muchas veces tú mismo maldijiste a otros.

23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Todas estas cosas experimenté con sabiduría Y dije: Seré sabio. Pero eso estaba lejos de mí.

24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Lo que existe es remoto y muy profundo. ¿Quién lo podrá hallar?

25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Dirigí mi corazón al saber, A escudriñar y a buscar el conocimiento y la razón. Procuré conocer cuál es la peor insensatez: La necedad de la locura.

26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Y hallé más trágica que la muerte A la mujer cuyo corazón es trampa y red, Y sus manos, ligaduras. El que agrada a ʼElohim escapará de ella, Pero el pecador será atrapado por ella.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Mira, dice el Predicador, Al sopesar las cosas una por una para hallar una razón,

28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Lo que aún busca mi alma sin encontrarlo: Hallé un hombre entre 1.000, Pero una mujer entre todas ellas no la encontré.

29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Solo esto hallé: Que ʼElohim hizo al hombre recto, Pero ellos buscaron muchas artimañas.