2 Летописи 31

1 А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.

Pea ʻi he fakaʻosi ʻae meʻa ni kotoa pē, naʻe ʻalu ʻa ʻIsileli kotoa pē naʻe ʻi ai, ki he ngaahi kolo kotoa pē ʻo Siuta, ʻo laiki ʻae ngaahi meʻa tamapua ke fakaikiiki, pea naʻe tā ʻae ngaahi vao tapu, pea holoki hifo ʻae ngaahi potu māʻolunga mo e ngaahi feilaulauʻanga mei Siuta kotoa pē mo Penisimani, ʻi ʻIfalemi foki mo Manase, ke fakaʻauha kotoa pē. Pea naʻe toki ʻalu ʻae fānau kotoa pē ʻo ʻIsileli, ʻo taki taha ʻae tangata ki hono tofiʻa, ʻi heʻenau ngaahi kolo ʻonautolu.

2 Тогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан.

Pea naʻe tuʻutuʻuni ʻe Hesekaia ʻae ngaahi lakanga ʻoe kau taulaʻeiki mo e kau Livai ʻo fakatatau mo honau lakanga, ʻae tangata taki taha ʻo fakatatau mo ʻene ngāue, ko e kau taulaʻeiki mo e kau Livai ki he ngaahi feilaulau tutu, pea mo e ngaahi feilaulau fakamelino, ke ngāue, pea ke nau fakafetaʻi, pea ke fakamālō ʻi he ngaahi matapā ʻoe ngaahi fale nofoʻanga ʻo Sihova.

3 Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, а именно, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.

Pea naʻa ne vaheʻi ʻae meʻa ʻae tuʻi ki he feilaulau tutu, ki he feilaulau tutu ʻi he pongipongi mo e efiafi, mo e ngaahi feilaulau tutu ki he ngaahi ʻaho tapu, pea ki he ngaahi tuʻu efiafi, pea ki he ngaahi kātoanga fai maʻu, ʻo hangē ko ia kuo tohi ʻi he fono ʻa Sihova.

4 Заповяда още на людете, които жевееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон.

Pea naʻa ne fekau foki ki he kakai naʻe nofo ʻi Selūsalema ke ʻatu ʻae vāhenga ʻoe kau taulaʻeiki mo e kau Livai, koeʻuhi ke fakafiemālieʻi ʻakinautolu ʻi he fono ʻa Sihova.

5 И щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо.

Pea ʻi he ongo kituʻa ʻae fekau, naʻe ʻomi leva ʻe he fānau ʻa ʻIsileli, ʻae ʻuluaki fua lahi ʻaupito ʻoe uite, mo e uaine, mo e lolo, mo e honi, pea mei he ngaahi meʻa kotoa pē ʻoku tupu ʻi he ngoue: pea mo e vāhenga ʻoe meʻa kotoa pē naʻa nau ʻomi ʻo lahi ʻaupito.

6 И израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също е те донесоха десетъците от говеда и овци, и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове.

Pea ko e fānau ʻa ʻIsileli mo Siuta, naʻe nofo ʻi he ngaahi kolo ʻo Siuta, naʻa nau ʻomi foki ʻae vāhenga ʻoe fanga pulu mo e fanga sipi, pea mo e vāhenga ʻoe meʻa tapu naʻe fakatapui kia Sihova ko honau ʻOtua, pea naʻe fokotuʻu ia ʻi he fokotuʻunga.

7 В третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха.

‌ʻI hono tolu ʻoe māhina naʻa nau kamata ai hono ngaahi tuʻunga ʻoe ngaahi fokotuʻunga, pea naʻe fakaʻosi ia ʻi hono fitu ʻoe māhina.

8 И когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля.

Pea ʻi he haʻu ʻa Hesekaia mo e houʻeiki ʻo mamata ki he ngaahi fokotuʻunga, naʻa nau fakafetaʻi kia Sihova mo hono kakai ʻIsileli.

9 Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

Pea naʻe fehuʻi ʻe Hesekaia ki he kau taulaʻeiki mo e kau Livai ki he ngaahi fokotuʻunga meʻa.

10 И първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад.

Pea naʻe talia ia ʻe ʻAsalia ko e taulaʻeiki lahi ʻi he fale ʻo Satoki, ʻo ne pehē, “Talu mei he ʻaho naʻe kamata ʻomi ʻe he kakai ʻae ngaahi meʻa foaki ki he fale ʻo Sihova, ʻoku mau maʻu ʻae meʻa lahi ke kai, pea ʻoku toe lahi: he kuo tāpuaki ʻe Sihova ʻa hono kakai: pea ko ia ʻoku toe ko e fuʻu meʻa lahi ni.”

11 Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,

Pea naʻe fekau ʻe Hesekaia ke teuteu ʻae ngaahi potu fale ʻi he fale ʻo Sihova: pea naʻa nau teuteu ia,

12 в тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитинът Хонения, и подир него брат му Семей.

‌ʻO nau ʻomi totonu ki ai ʻae ngaahi meʻa foaki mo e ngaahi vāhenga meʻa ʻoe ngaahi meʻa naʻe fakatapui: pea naʻe pule ki ai ʻa Kononaia ko e tangata Livai, pea hoko mo ia ʻa Simi ko hono tokoua.

13 А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

Pea ko Sehieli, mo ʻAsasia, mo Nehati, mo ʻAsaeli, mo Selimoti, mo Sosapati, mo Ilieli, mo Isimakia, mo Mehati, mo Penaia, ko e kau enginaki ʻi he pule ʻa Kononaia, mo Simi ko hono tokoua, ʻi he fekau ʻa Hesekaia ko e tuʻi, mo ʻAsalia ko e pule ʻoe fale ʻoe ʻOtua.

14 А Коре, син на левитина Емна, вратарят при източната порта, бе над нещата доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.

Pea ko Kole ko e foha ʻo Imina ko e tangata Livai, ko e leʻo matapā ki he potu hahake, naʻe pule ia ki he ngaahi meʻa foaki loto ʻofa ki he ʻOtua, ke tufaki ʻae ngaahi meʻa foaki ʻa Sihova, mo e ngaahi meʻa māʻoniʻoni lahi.

15 А под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите им, както на големия, тъй и на малкия,

Pea naʻe hoko mo ia, ʻa Iteni, mo Miniamini, mo Sesua, mo Simaia, mo ʻAmalia, mo Sikania, ʻi he ngaahi kolo ʻoe kau taulaʻeiki, ʻi heʻenau ngāue totonu, ke tufa ki honau ngaahi kāinga ʻi honau lakanga, ki he lahi pea mo e siʻi:

16 на всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му дял за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре;

Pea mo ʻenau tohi hohoko ʻoe fānau tangata, mei he tolu taʻu ʻo fai hake, ʻio, ke ʻatu kiate kinautolu taki taha naʻe hū ki he fale ʻo Sihova, honau ʻinasi ki he ʻaho taki taha ʻo fakatatau mo ʻenau ngāue ʻo fakatatau mo honau lakanga:

17 да раздават и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им,

Ki he hokohoko ʻoe kau taulaʻeiki ʻi he fale ʻo ʻenau ngaahi tamai, mo e kau Livai mei he uofulu taʻu ʻo fai hake, ʻo fakatatau mo ʻenau ngāue mo honau lakanga:

18 и на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща.

Pea ki he hokohoko ʻo ʻenau fānau siʻi kotoa pē, ko honau ngaahi uaifi, mo ʻenau ngaahi foha, mo honau ngaahi ʻofefine, ʻi he kakai fakataha kotoa pē: he naʻa nau fakatapui ʻakinautolu ʻi he māʻoniʻoni ʻi heʻenau ngāue totonu:

19 А колкото за Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци определени по име да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите.

Pea ko e ngaahi foha ʻo ʻElone foki ʻaia ko e kau taulaʻeiki ʻakinautolu, naʻa nau nofo ʻi he ngaahi ngoue ʻi he ngaahi potu ʻituʻa ʻi honau ngaahi kolo, ʻi honau ngaahi kolo kotoa pē, ko e kau tangata naʻe lau honau hingoa, ke ʻatu ʻae ngaahi vāhenga ki he fānau tangata kotoa pē ʻi he kau taulaʻeiki, pea kiate kinautolu kotoa pē naʻe lau ʻi honau hokohoko ʻi he kau Livai.

20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.

Pea naʻe fai pehē pe ʻe Hesekaia ʻi Siuta kotoa pē, ʻo ne fai ʻaia naʻe lelei mo angatonu mo moʻoni ʻi he ʻao ʻo Sihova ko hono ʻOtua.

21 Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.

Pea ko e ngāue kotoa pē naʻa ne hoko ʻo fai ʻi he ngāue ʻoe fale ʻoe ʻOtua, pea ʻi he fono, pea ʻi he ngaahi fekau, ke kumi ki hono ʻOtua, naʻa ne fai ia ʻaki hono loto kotoa, pea naʻa ne monūʻia ai.