2 Летописи 30

1 След това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

Pea naʻe fekau ʻe Hesekaia ki ʻIsileli kotoa pē mo Siuta, pea tohi ʻe ia ʻae ngaahi tohi foki ki ʻIfalemi mo Manase, koeʻuhi ke nau haʻu ki he fale ʻo Sihova ʻi Selūsalema, ke fai ʻa e [kātoanga ]ʻoe Lakaatu kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli.

2 Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

He naʻe fakakaukau ʻe he tuʻi mo hono ngaahi houʻeiki, mo e fakataha kotoa ʻi Selūsalema, ke fai ʻa e [kātoanga ]ʻoe Lakaatu ʻi hono ua ʻoe māhina.

3 Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

He naʻe ʻikai te nau faʻa fai ia ʻi he ngaahi ʻaho ko ia koeʻuhi naʻe teʻeki ai fakaʻosi ʻe he kau taulaʻeiki ʻae fakamaʻa ʻakinautolu ke lahi ki ai, pea naʻe teʻeki ai fakakātoa ʻakinautolu ʻe he kakai ki Selūsalema.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

Pea naʻe fiemālie ai ʻae tuʻi pea mo e kakai fakataha kotoa pē.

5 Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

Pea naʻa nau tuʻutuʻuni ʻae fono ke fanongonongo kalanga ʻi ʻIsileli kotoa pē, mei Peasipa ki Tani, koeʻuhi ke nau haʻu ke fai ʻa e [kātoanga ]ʻoe Lakaatu kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli ʻi Selūsalema: he naʻe ʻikai te nau fai ia ʻo fuoloa ʻo hangē ko ia naʻe tohi.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

Pea naʻe ʻalu ʻae kau ʻave tohi mo e ngaahi tohi mei he tuʻi mo hono houʻeiki ki he potu kotoa pē ʻo ʻIsileli mo Siuta, ʻo hangē ko e fekau ʻae tuʻi ʻo pehē, “ʻAe ngaahi fānau ʻa ʻIsileli, mou toe tafoki kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻEpalahame, mo ʻAisake, mo ʻIsileli pea ʻe tafoki mai ia kiate kimoutolu ʻoku toe, ʻakimoutolu kuo hao mei he nima ʻoe ngaahi tuʻi ʻo ʻAsilia.

7 Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

Pea ʻoua naʻa mou hangē ko hoʻomou ngaahi tamai, pea hangē ko homou ngaahi kāinga, ʻaia naʻe fai angahala kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻenau ngaahi tamai, pea naʻa ne tukuange ʻakinautolu ki he malaʻia, ʻo hangē ko ia ʻoku mou mamata ki ai.

8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Pea ko eni ke ʻoua naʻa mou kia kekeva, ʻo hangē ko hoʻomou ngaahi tamai, kae tukuange ʻakimoutolu kia Sihova, pea hū ki hono fale nofoʻanga, ʻaia naʻe fakatapui ke taʻengata: pea tauhi ʻa Sihova ko homou ʻOtua, koeʻuhi ke tafoki hono houhau lahi meiate kimoutolu.

9 Защото, ако се обърне, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

He kapau te mou toe tafoki kia Sihova, ʻe ʻilo ʻe homou ngaahi kāinga mo hoʻomou fānau ʻae angaʻofa ʻi he ʻao ʻokinautolu naʻe taki ʻo fakapōpulaʻi ʻakinautolu, ko ia te nau toe haʻu ai ki he fonua ni: he ko Sihova ko homou ʻOtua ʻoku angalelei ia mo angaʻofa, pea ʻe ʻikai te ne kalofaki hono fofonga meiate kimoutolu, ʻo kapau te mou tafoki kiate ia.”

10 Така бързоходците минаха от град на град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

Ko ia naʻe ʻalu ai ʻae kau ʻave tohi mei he kolo ki he kolo ʻi he fonua kotoa pē ʻo ʻIfalemi mo Manase, ʻio, ʻo aʻu atu ki Sepuloni: ka naʻa nau kata manuki kiate kinautolu, pea taukae ʻakinautolu.

11 Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

Ka naʻe ai ʻae niʻihi ʻi ʻAseli mo Manase, mo Sepuloni, naʻa nau fakavaivai ʻakinautolu, pea haʻu ki Selūsalema.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

Pea naʻe ʻi Siuta foki ʻae nima ʻoe ʻOtua ke foaki kiate kinautolu ʻae loto taha ke fai ʻae fekau ʻae tuʻi mo e houʻeiki, ʻi he folofola ʻa Sihova.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

Pea naʻe fakakātoa ʻi Selūsalema ʻae fuʻu kakai lahi ke fai ʻae kātoanga ʻoe mā taʻefakalēvani ʻi hono ua ʻoe māhina, ko e fakataha lahi ʻaupito.

14 И станаха та отметнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

Pea naʻa nau tuʻu hake ʻo fetuku ʻo liʻaki ʻae ngaahi feilaulauʻanga naʻe ʻi Selūsalema, pea nau ʻave ke mamaʻo ʻae ngaahi feilaulauʻanga ʻoe meʻa namu kakala, ʻo liʻaki ia ki he vaitafe ko Kitiloni.

15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите, засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Pea naʻa nau toki tāmateʻi ʻa e [manu ʻoe ]Lakaatu ʻi hono hongofulu ma fā ʻoe ʻaho ʻi hono ua ʻoe māhina: pea naʻe maʻae kau taulaʻeiki mo e kau Livai, ʻonau fakamaʻa ʻakinautolu, ʻonau ʻomi ʻae ngaahi feilaulau tutu ki he fale ʻo Sihova.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, която я вземаха от ръката на левитите.

Pea naʻa nau tuʻu ʻi honau potu ʻo taau mo honau anga, ʻo fakatatau ki he fekau ʻa Mōsese ko e tangata ʻae ʻOtua: naʻe luluku ʻe he kau taulaʻeiki ʻae toto, ʻaia naʻa nau maʻu mei he nima ʻoe kau Livai.

17 Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за да се осветят Господу.

He naʻe ʻi ai ʻae tokolahi ʻi he fakataha naʻe ʻikai fakamaʻa: ko ia naʻe ʻi he kau Livai ʻae fekau ki he tāmateʻi ʻoe ngaahi [manu ʻoe ]Lakaatu, maʻanautolu kotoa pē naʻe ʻikai maʻa, ke fakatapui ʻakinautolu kia Sihova.

18 Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

He ko e kakai tokolahi, ʻio, ʻae tokolahi ʻo ʻIfalemi, mo Manase, mo ʻIsaka, mo Sepuloni, naʻe teʻeki ai te nau fakamaʻa ʻakinautolu, ka naʻa nau kai ʻae Lakaatu kae ʻikai hangē ko ia kuo tohi. Ka naʻe lotua ʻakinautolu ʻe Hesekaia, ʻo pehē, “ʻE Sihova lelei fakamolemolea ʻakinautolu kotoa pē,

19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изискано за светилището.

‌ʻOku teuteu honau loto ke kumi ki he ʻOtua, ko Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻene ngaahi tamai, ka ʻoku teʻeki ai fakamaʻa ia ʻo fakatatau ki he fakamaʻa ʻoe fale nofoʻanga.”

20 И Господ послуша Езекия та прости людете.

Pea naʻe tokanga ʻe Sihova kia Hesekaia, ʻo ne fakamoʻui ʻae kakai.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

Pea naʻe fai ʻe he fānau ʻa ʻIsileli naʻe ʻi Selūsalema ʻae kātoanga ʻoe mā taʻefakalēvani ʻi he ʻaho ʻe fitu ʻi he fiefia lahi: pea naʻe fakaongo lelei ʻa Sihova ʻe he kau Livai mo e kau taulaʻeiki ʻi he ʻaho hokohoko pe, ʻi he hiva mo e meʻa faiva leʻo lahi kia Sihova.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

Pea naʻe lea fakafiemālie ʻe Hesekaia ki he kau Livai kotoa pē naʻe akonaki ʻi he ʻilo lelei ʻo Sihova: pea naʻa nau kai kotoa pē lolotonga ʻae kātoanga ʻi he ʻaho ʻe fitu, ʻo ʻatu ʻae ngaahi feilaulau fakalelei, ʻo fai ʻenau vete kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻenau ngaahi tamai.

23 Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

Pea naʻe alea fakataha ʻakinautolu kotoa pē ke toe tauhi mo e ʻaho ʻe fitu: pea naʻa nau tauhi ʻae ʻaho kehe ʻe fitu ʻi he fiefia.

24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

He naʻe foaki ʻe Hesekaia ko e tuʻi ʻo Siuta ki he kakai fakataha ʻae fanga pulu ʻe taha afe, mo e sipi ʻe fitu afe: pea foaki ʻe he houʻeiki ki he kakai fakataha ʻae fanga pulu ʻe taha afe mo e sipi ʻe taha mano: pea naʻe fakamaʻa ʻakinautolu ʻe he kau taulaʻeiki tokolahi.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

Pea naʻe fiefia ʻae fakataha kotoa pē ʻo Siuta, fakataha mo e kau taulaʻeiki mo e kau Livai, pea mo e kakai fakataha kotoa pē naʻe haʻu mei he fonua ʻo ʻIsileli, ʻonau nofo ʻi Siuta.

26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

Ko ia naʻe ʻi Selūsalema ʻae fiefia lahi: he talu mei he kuonga ʻo Solomone ko e foha ʻo Tevita ko e tuʻi ʻo ʻIsileli naʻe ʻikai ha meʻa pehē ʻi Selūsalema.

27 След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето. Неговото свето обиталище.

Pea naʻe toki tuʻu hake ʻae kau taulaʻeiki mo e kau Livai ʻonau tāpuakiʻi ʻae kakai: pea naʻe ongoʻi honau leʻo, pea naʻe aʻu atu ʻenau lotu ki hono ʻafioʻanga māʻoniʻoni, ʻi he langi.