Psalm 77
1 Auf den Siegesspender, für Zurückgezogene, von Asaph, ein Lied. Zu Gott erheb ich meiner Klage Stimme, zu Gott nur meine Stimme: "Du, mein Gott! Horch auf!"
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 In meiner Notzeit suche ich den Herrn; mein Ringen währt ohn' Ende in der Nacht, und meine Seele läßt sich nimmer trösten.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Wenn Gottes ich gedenke, muß ich seufzen. Und überlege ich, verzagt mein Geist. (Sela)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Die Augenlider bannst Du mir; verstört bin ich und ohne Sprache.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Ich überdenke alte Tage, die Jahre der Vergangenheit.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Bedenke ich des Nachts mein Leiden, erwäge ich's in meinem Sinn, dann forscht mein Geist:
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 "Verstößt der Herr denn ewiglich? Ist er denn niemals wieder gnädig?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Hat seine Huld für immer aufgehört? Hat die Verheißung ganz und gar ein Ende?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Hat Gott das Gnädigsein verlernt? Hält er erzürnt sein Mitleid auf?" (Sela)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Da sag ich mir: "Das ist mein Kummer, daß sich geändert hat des Höchsten Rechte."
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Ich bin der Werke eingedenk des Herrn, betrachte jetzt Dein Wunderwalten in der Vorzeit
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 und überlege all Dein Tun und sinne Deinen Taten nach.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Dein Weg ist heilig, Gott. Wer ist ein Gott, so groß wie Gott?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Du bist der Gott, der Wunder tut. So offenbare an den Völkern Deine Macht!
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Erlös mit Macht Dein Volk, des Jakob und des Joseph Söhne. (Sela)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Die Wasser seh'n Dich, Gott. Die Wasser sehen Dich und beben; selbst Meerestiefen zittern.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Ausströmen Wolken Wasser, und das Gewölke donnert, es fliegen Deine Pfeile hin und her.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Zu Deinem Donner, rollend, krachend, leuchten Deine Blitze. Der Erdkreis zittert und die Erde bebt.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Dein Weg geht durch das Meer, Dein Pfad durch große Wasser, doch unkenntlich ist Deine Spur.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Du führst Dein Volk gleich einer Herdean Mosis und an Aarons Hand.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
